Областният управител Здравко Димитров беше домакин на организираната от националния омбудсман Мая Манолова приемна за граждани, която се състоя
днес в сградата на Областна администрация.
Над 50 жители на града и Област Пловдив изложиха своите жалби пред екипа на Манолова. С тази акция и организираната от Сдружението за правна
помощ на потребителите кръгла маса „Българските потребители в европейски условия“, беше отбелязан и Денят на потребителите - 15 март.
По-голямата част от жалбите на гражданите бяха срещу действията на
монополистите.
"Трябва да се преустанови рекетът върху потребителите в България, който се налага от симбиозата между монополно дружество, доставчик на
обществени услуги – колекторска фирма и Арбитражен съд. Готова съм за започване на действия срещу клаузи ощетяващи потребителите и ще
настоявам арбитражните съдилища да спрат разглеждането на потребителски
спорове", каза Мая Манолова.
Тя бе категорична, че използването на арбитражни съдилища от колекторските фирми е нарушение на правата на потребителите и поясни, че
има законова празнота, защото няма регламент кой може да създава такъв
съд, на какви изисквания да отговаря той и по какви правила да съди гражданите. „Става дума за схема, която по един незаконен начин се
използва от монополни дружества, доставчици на обществени услуги и фирми за бързи кредити, които продават дългове на колекторските фирми. Те от
своя страна си създават арбитражни съдилища, които служат на господаря,
който ги е създал. Ще настоявам чрез промени в няколко закона,
потребителските спорове да се изключат от разглеждане от арбитражен
съд“, подчерта омбудсманът. Едно от най-важните решения, които Манолова взе след срещите си днес,
беше че ще сформира работна група с представители на всички организации
за защита на потребителите. Целта на работната група ще бъде да изготви и предложи законови промени за борба с т.н. колекторски фирми. Дадени бяха примери как граждани са осъдени от колекторски фирми да плащат пари за телефинни услиги, които не са ползвали.
Мъж от Казанлък се оплака, за един абсурден казус относно съдебно дело за несъществуваща сметка от мобилен оператор. Антон Делчев, който от година и половина работи под тепетата разказа, че през 2013 година му се обаждат от келекторна фирма,че бил осъден за неплатена сметка към мобилен оператор. Мъжът отишъл на следващия ден да провери в офиса на фирмата за какво става дума. Мобилният оператор не му показал договор или нещо от което да има връзка с тях. Така до 2016 година, докато не получава ново обаждане от SG груп, които му заявяват, че е осъден на 180 лева от Арбитражен съд. За същия дълг към мобилен оператор, като делото е било през 2015 г. Той заявил, че ще търси по съдебен ред правата си, откъдето фирмата му казали, че е мошенник. Мая Манолова заяви, че такива спорове не трябва да се отнасят към Арбитражен съд, а към граждански.
На абсурдна ситуация е попаднал Никола Пейковски от село Устина относно спирането на телефон към БТК. Преди няколко години от БТК  му се обаждат че дължи 82 лева . Той се учудил защото бил спрял телефона. Отишъл в БТК да  види какво става дума. Става ясно, че келкторна фирма е изкупила задължението за 82 лева от БТК, а след това неправомерно и използвала личните данни на мъжа. Никола Пейковски търси помощ в Асоциацията за защита на потребителите. С тяхна помощ осъжда фирмата за 21 000 лева през 2014 г. След две години пак се обаждат и заявяват, че в Арбитражния съд Пейковски е осъден на 318 лева. Отново за сметка на БТК както и за някакъв софийски номер. Мая Манолова каза, че е абсурдно Арбитражния съд да не вземе под внимания присъдата на Административния съд срещу колекторната фирма. Според нея докато не се реши законово създаването на Арбитражния съд и членовете в него ще има още такива абсурдни ситуации за гражданите.

Омбудсманът Мая Манолова съобщи, че е готова с промените в три закона за да може да се промени сегашния статут на Арбитражния съд у нас. Според нея тези съдилища се използват от монополите вече за да може да съдят потребителите по-лесно и без техните възражение по казусите. За миналата година арбитражните съдилища са разгледали 102 000 дела, докато един административен съд смогва да разгледа 15000. Колекторните фирми най-често създават тези арбитражни съдилища без да уведомяват гражданите, след което много трудно пада становището в гражданския съд. 1180 жалби срещу дружества за доставки на услуги са заведени от граждани. Най-много те са срещу Топлофикация.  Фирмите за бързи кредити вече изпозват арбитрлажните съдилище. Днес жена се е оплакала, че е взела кредит за 800 лева, върнала е 1300, а след това е осъдена да плати 4300 лева от Арбитражния съд. Мая Манолова заяви, че се бори съзнава трудностите срещу монополите и техните бухалки.