Общината въвежда такса от 15 лева на месец, срещу която пловдивчани ще могат да наемат паркоместа пред домовете си. С "паяк", скоби или фиш от градската управа ще отреагират на шофьори, паркирали на чуждо място. Схемите ще бъдат направени по сегашния ред за гаражните клетки, но ако има повече желаещи, ще се провежда търг. И цената от 15 лева може да скочи много повече.
Безспорно „революционна“ идея на Иван Тотев. Неслучайно тя се лансира в Пловдив преди други успешни кметове на ГЕРБ като Йорданка Фандъкова и Димитър Николов да я прокарат.
Но дотук с революционните идеи. Защото следват поредица от въпроси, за чиито отговори се иска не просто новаторство, а аргументи:
Да кажем, че интересът пред мястото Х – точно пред входа, се окаже голям и всички живеещи в 24-те апартамента поискат точно него? Докъде при един търг ще скочи първоначалната цена от 15 лв.? И кой ще поеме отговорността за невижданите междусъседски войни, които ще се развихрят?
Какво ще стане с тези, които не се вредят за паркоместа? Защото в Пловдив има около 150 хиляди жилища. А какво ще стане с тези, които нямат пари, за да си плащат паркомясто пред блока? Те къде ще държат колите си, ако разбира се преди това „паякът“ не е решил въпроса?
Има ли общината представа каква трябва да е площта на паркоместата по въпросните схеми? И по-важното – кой и за чия сметка ще проектира? Защото и това струва пари.
Защо общината продължава да натоварва пловдивчани финансово с един нов данък? Независимо от символичното намаление на данък МПС, в Пловдив оставаме първенци по високия налог.
И защо в крайна сметка общината, вместо да решава проблема по една от основните си функции като градска управа, го стоварва на гърба на пловдивчани. И то със завидна лекота. Решението е в изграждането на нови паркинги, инфраструктура с паркоместа - не хвърлянето на пловдивчани в междусъседски войни с настървяващото „хайде, наддавайте“. Проблемът не е лесен, нито може да бъде решен в рамките на няколко години. Ние го знаем. В мандата ни независимо от това, че изградихме над 7000 паркоместа, виждахме, че това изобщо не е достатъчно и не решава проблема. А че се иска дългогодишна целенасочена работа и инвестиране в тази посока. Прехвърлянето на проблема от болната глава върху здравата не го премахва – напротив разболява и нея.