Със 109 гласа „за”, 74 „против” и 10 „въздържал се” депутатите приеха промени в Изборния кодекс на второ четене, с които въведоха задължителното гласуване на избори, информира dir.bg.
Гласуването се извършва лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг, записа окончателно парламента в изборния закон.
72 от ГЕРБ гласуваха "за" промените, само един беше "против". 25 от БСП се обявиха против промените, 27 от ДПС също. Двама от РБ гласуваха "за", 13 бяха "против" и петима се въздържаха. 10 депутата от АБВ гласуваха "за", 18 народни представители от ПФ гласуваха "за", 7 от БДЦ - също.
5-ма независими народни представители бяха "против" и 1 се въздържа.
От левицата се обявиха категорично против. Янаки Стоилов заяви, че въвеждането на задължителното гласуване се обезсмисля референдума за него, който е внесен в деловодството на парламента. От опозицията се заканиха, че ще сезират Конституционния съд да отмени днешното решение.
"Стана лоша практика в парламента да се внасят текстове, които имат камуфлажен характер", каза пък Гроздан Караджов от Реформаторския блок и изтъкна приемането на още нещо ново - в бюлетината да може да се отбелязва и "Не подкрепям никого". Ако парламентът го приеме окончателно, тези гласове ще се приемат за действителни и реално ще повишат необходимия брой гласове за 4-процентната бариера за влизане в парламента.
"Това нещо да се брои за действителен глас и на практика да даде на най-първите партии. Карате хората да отидат до урните да гласуват, понеже ги задължавате, и казвате на избирателя, че може да се изхитри и да не иска да гласува за нас и ние ще те надхитрим, не само да ти зачетем гласа, а дори да отиде за най-първите", добави Караджов.
И се обърна към колегите си с думите, че Алеко Константинов "ги е описал тия хубавци като вас, дето ги внасят тези текстове". Той дори подаде писмено предложението за въвеждането на чл. 5 от фейлетона "Избирателния закон" на автора от 1890 г.
В него се казва:
"Три дена преди избора, както и в самия ден на избора, почва се морално влияние върху избирателите и арестуванието на разсуждающите. Ако избирателите са заети с отбивание на пътна повинност, полицията се грижи да пусне вместо тях бюлетините в урните". Решено бе все пак глоби да няма. В първоначалния вариант на вносителите се предвиждаше гласоподавателите, които не отидат до урните, да отнасят глоба от 50 лв., а социално слабите да бъдат лишавани от помощи. Този наказателен подход обаче бе изоставен още при приемането на разпоредбите в правната комисия.

По-рано председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов анонсира, че друг приет от правната комисия текст - да се получават стимули за гласуване, ще отпадне.

„За да отпаднат абсолютно всякакви спекулации, се взе решение от всичките партии, които формираме парламентарното мнозинство – стимули просто няма да има. Смятаме, че това е правилно, защото все пак, когато говорим за граждански дълг, за това да упражниш конституционното си право да гласуваш, ти трябва да упражниш подкрепата си или неподкрепата си за тези, които участват в изборния процес“, обясни той.
Цветанов  допълни, че след вчерашните консултации партиите са се обединили и около извода, че трябва да се запази възможността социологическите агенции да обявяват резултати по време на предизборната кампания
След като правната комисия реши, че трябва да има такава забрана, от Българската асоциация на професионалистите в маркетинговите изследвания и проучванията на общественото мнение излязоха с декларация, в която заявиха, че така се нарушава правото на взаимна информираност, свободата на словото и изразяването.

Социолозите настояха за спазване на принципите на демократичната държава и си запазиха правото да сезират компетентните държавни органи и европейски институции.

"Забраната отваря широко поле за манипулации чрез възможността в публичното пространство да се тиражират резултати от проучвания за изборите, зад които не стои никой и респективно – никой не носи отговорност", мотивираха се те.