Задължителното гласуване остава – това е голямата новина след преговорите проведени днес между премиера Бойко Борисов е ръководителите на партиите от управляващото мнозинство относно промените в Изборния кодек..  Засега се запазва и текстът, който предвижда да се разкриват секции в чужбина само в официалните посолства и консулски служби. Междувременно депутатите на извънредно заседание продължават гласуването на Изборния кодекс, като решиха изборният ден да се измести с един час напред, тоест ще започва в 7 часа и ще продължава до 21 часа вечерта.
Партиите, подкрепящи правителството, постигнаха частичен консенсус по новия Изборен кодекс. Във вторник в 9 сутринта ГЕРБ, Патриотичния фронт, Реформаторския блок и АБВ проведоха повече от 2 часа среща с премиера Бойко Борисов в Народното събрание.
Най-важните решения, които бяха взети са две - първо, задължително гласуване ще има и второ, засега вотът в чужбина ще се провежда само в секции, разкрити в посолствата и консулските служби.
По отношение на задължителното гласуване ще се смекчи заличаването на избиратели от списъците. То ще става, само ако не са гласували на два поредни еднакви национални избора, примерно на два поредни парламентарни вота. Тоест, ако четири години не са упражнявали правото си на глас.
Другият важен въпрос - как да се провежда вотът в чужбина, ще бъде решен окончателно в четвъртък.
Има внесено предложение на Реформаторския блок, които искат освен в посолствата и консулствата да се разкриват още до 50 секции във всяка отделна държава. Този текст обаче на практика до голяма степен ще обезмисли въведената промяна.
Патриотичният фронт продължи твърдо да защитава гласуването да е само в посолствата и консулските служби, защото това ще гарантира сигурността на провеждания вот. Освен това ще се спестят средства за разкриване на секции на най-различни места, където има желаещи.
Най-голям е проблемът в Турция, където след всеки избор има основателни съмнения за истинността на отчетения вот. Стигало се и до отмяна на гласовете, подадени в южната ни съседка от Конституционния съд заради разкритите манипулации на резултатите.
Всъщност повече от половината от гласовете на всеки вот се подават именно в Турция. Разрешението за разкриване на секции на всички места, където има желаещи да гласуват, бе въведено именно като реверанс към изселниците ни в Турция след Възродителния процес. Но 25 години по-късно тази мярка вече е напълно излишна.
Данните показват, че на последните парламентарни избори през октомври 2014 - а година са похарчени над 2 милиона лева за разкриването на 426 секции зад граница. В същото време 92% от българите в чужбина не са гласували. Гласували са разбира се в Турция. Там са подадени близо 70 000 гласа, което е повече от половината от общия брой гласували зад граница - 138 000 души при 1 милион и 500 000 наши емигранти.

Иначе коалиционните партньори постигнаха съгласие и за провеждането на референдумите.
Ще бъде променен приетият текст и за всеки референдум ще се решава дали да бъде провеждан заедно с други избори, или отделно. Депутатите прехвърлиха решението в полето на президента, който ще насрочва изборите и референдумите. Изискването националните допитвания да се провеждат отделно предизвика шумна реакция от хора, които искат да си направят реклама, като събират подписи по важен за страната въпрос и след това настояват да има референдум по тях заедно с президентските избори, например. Ако националните допитвания се провеждат отделно обаче ще се види в много по-голяма степен дали хората имат интерес да се произнесат по дадения въпрос, или не.