В края на първото тримесечие на 2016 г. необходимите средства за издръжката на живота е 557,55 лв. на човек от четиричленно домакинство, сочат данните на КНСБ.
Под четиричленно домакинство се разбира двама възрастни с две деца.

За да живее нормално - да се храни съобразно необходимите норми и да покрива задължителните си разходи за образование, здравеопазване и жилище, месечните доходите на това домакинство трябва да бъдат около 2230 лева, съобщи на пресконференция президентът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от dir.bg.

Димитров и изследователят на Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ) на КНСБ Виолета Иванова представиха актуални данни от наблюденията на ИССИ на потребителските цени и издръжката на живот в България - март 2016 г.

Дефлационните процеси в България продължават и през първото тримесечие на 2016 г., издръжката на живота отново отчита намаление с 0,5 на сто спрямо предходното тримесечие, а на годишна база с един процент по-малко, каза Димитров.

Видин, Благоевград, Кюстендил, Хасково и Силистра - с най-ниски доходи

Под издръжката на живот са общо 5,7 млн. българи, което е 77,6 на сто от домакинствата в България. Това са хора основно от Видин, Благоевград, Кюстендил, Хасково, Силистра, тъй като размерът на средната работна заплата там е около 600 лева, каза Виолета Иванова в отговор на въпрос.

Границата на абсолютна бедност е достигнала до 296,50 лв. на човек. Близо 30 на сто от домакинствата (29.9%) са с общ доход на човек под издръжката за бедните домакинства (до 296,50 лв.), или около 2,2 млн. души.

Близо 48% от домакинствата са с общ доход на човек от 296 до 558 лева (или около 3,4 млн. души). Тази група запазва относителна стабилност, както на тримесечна, така и на годишна база.

Доходите за около една четвърт от тези домакинства, обаче гравитират от 297 лв. до 390 лв. , което означава, че са по-близо до издръжката на бедните домакинства и има риск отново да попаднат в тази група, коментира Пламен Димитров.

Делът на домакинствата с общ доход на човек над издръжката на живота плавно нараства и вече се задържа трайно около 22 процента или около 1,6 млн. души.

Това се обуславя от факта, че нараства търсенето на висококвалифицирана и качествена заетост, която е и по-високо заплатена, посочват изследователите на КНСБ. Според ИССИ това свидетелства за задълбочаване на диференциацията и подоходното неравенство.

46% ръст на доходите спрямо 7 г. назад

Средната работна заплата през 2015 г. е 894 лв., което означава номинален ръст от 8,8% и реално покачване с 8,9 на сто, каза Виолета Иванова.

В обществения сектор има увеличение с 4,8% и реално с 4,9%, като е достигнато равнище от 930 лева. За частния сектор средната заплата е 880 лева.

Димитров допълни, че спрямо 2008 г. има повече от 46% растеж на доходите, МРЗ е пораснала с близо 50 процента, а средната пенсия с една трета, но за същия период издръжката е пораснала с 21%, което изяжда половината от увеличението.

Българинът все по-често посяга към спестяванията си

Президентът на КНСБ посочи, че внесените суми по влог в началото на 2008-а и на 2009 г. значително изпреварват изтеглените, но след 2010 г. тази тенденция се обръща, като продължава и през 2014 и 2015 година. Българинът все по-често посяга към изтегляне на спестявания, за да покрие нормални нужди, допълни Димитров.

По думите му по повод информация как растат спестяванията на българите, трябва се припомня изследването на Световната банка, което показа, че 2/3 от българските граждани нямат никакъв влог в никаква банка, а останалите една трета имат спестявания до или около 1000 лева.

Според данните на БНБ депозитите на българите възлизат на 42.820 млрд. лв.
Заплатите трябва да нараснат
От КНСБ смятат, че е категорична необходимостта от стимулиране на вътрешното потребление чрез увеличаване на заплатите.
Пламен Димитров отново припомни позицията на синдиката за необходимост от договаряне на препоръчителни индекси за нарастване на минималните заплати на браншово и национално ниво, както и за фиксирана по-висока стартова заплата за висшисти, които работят по специалността.