На 18 май  своята седма самостоятелна изложба в галерия "Аспект" реди Цветан Лазаров. От 2009 г. насам той присъства редовно в програмата на галерията като един от основните  ѝ автори и тази година традицията продължава с новото му предизвикателство към пловдивската публика, а именно изложбата живопис „Илюзия, наречена реалност“. Нещо много характерно за художника  Цветан Лазаров е обединяването на картините му във всяка една изложба под определено мото, което не е самоцелно търсене на ефект, а дълбоко осмислен творчески процес – в ателието, размишлявайки върху темата, той създава цикъл картини, в които търси отговора на поставените от самия него пред самия него въпроси. Творецът предизвиква сам себе си, провокира мисълта си и активизира своята креативност, преобразувайки размишленията си в образи и цветове върху платното.
    Така се ражда и  изложбата „Илюзия, наречена реалност“, в която като тематика централно място отново заема човекът и неговата способност да възприема света и себе си, по-точно как художникът възприема себе си и как се отнася към света, реален и фантастичен.  Реалността за него е представена чрез светлината, по-скоро чрез нейното отражение и рефлектирането на това отражение в очите му, но нали всеки вижда различно…Човек, опитвайки се да разбере действителността, обикновено борави с илюзиите си и доколкото те са приятни, могат да заместят реалността. Изводът, до който стига творецът, е, че всъщност неговите картини са отражение на вътрешния му свят, а той е илюзорно отражение на реалното. Затова тази изложба е Цветановата илюзия за реалността. „ Абсолютната истина“ -  продължава да разсъждава творецът, „ не е непременно нужна, за да имаме реалност. Когато рисувам, колкото по-реалистично се опитвам да изобразявам, толкова повече представям моята илюзия за реалност, тя е най-истинска в картините ми. Де факто най-реалната картина е най-абстрактната“. Накрая художникът заключава: „ Рисувайки все по-нереални картини, изобразявам все по-реални неща по все по-илюзорен начин“. Звучи твърде парадоксално, но Цветан Лазаров е такъв -  нелогичен, нереален, дистанциран от дребнотемието на делника, вглъбен във философските си и естетически дилеми.
    Онагледяването на всички тези разсъждения идва под формата на цикъл от двадесетина маслени платна, доста разнообразни по формат, представящи в най-висша степен рафинираното живописно чувство на автора. В експозицията няма остри завои и колизии, картините носят характерната за художника пастелна тоналност, като някъде си е позволил и повече контраст. Няма изненади и в композиционно отношение, единствено прави впечатление присъствието на повече пространство във вид на пейзаж и интериор в накои от картините.  Внушението на експозицията като цяло е интимно, приглушено, сякаш творецът споделя с приятелите си това, което го е споходило в мислите му напоследък. Една издържана естетически изложба, която е следващата крачка на Цветан Лазаров в света на виденията. Изложбата ще продължи до 7 юни.