На 6 май  в България празнуваме Гергьовден, Деня на храбростта и празника на Българската армия. Това е денят на Св. Георги - покровител на овчарите и стадата.
Според легендите той е римски войник, християнин, роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с малкия си син. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия.
По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан. Той издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той открива себе си като християнин и критикува решението на императора.
Побеснелият  Диоклециан заповядва  Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател. Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.
Гергьовден, заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник - нарича се Зелен Георги (или Цветен Георги). Подготовката за празника започва още от предния ден. По традиция се месят обредни хлябове и се коли първото мъжко агне, родило се през годината.
На тази дата имен ден празнуват - Георги, Герго, Гергана, Гергина, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце.
Денят на храбростта пък започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. През 1993 г. с постановление на МС 6 май е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия