Наскоро приключи клубният сезон в зала, включително при подрастващите. На практика приключи и волейболното лято за мъжките и женския национални отбори на България. В този подходящ за анализи момент volleymaritza.bg дава думата на Илия Динков, президент на ВК Марица (Пловдив) и вицепрезидент на Българска федерация волейбол.
- Неотдавна завърши волейболният сезон в зала с последните национални финали при подрастващите. Каква е твоята оценка за представянето на Марица през този сезон като цяло?
- Особено като се има предвид шампионската титла при жените за втора поредна година, като цяло сезонът беше приемлив за клуба и не може да бъдем недоволни. Леко смущаващ е фактът, че загубихме полуфиналите при момичетата до 15 години и при девойките младша възраст, а при старшата дори не стигнахме до полуфинали. Тук вече треньорите, и въобще спортно-техническото ръководство, трябва да си направят съответните изводи, да анализират причините и да ги отстранят. Вероятно нещо грешим. Грешката може би идва и от ръководството. Както винаги, рибата си мирише откъм главата, но под глава аз включвам не само управителния съвет, но и главния треньор, другите треньори... С много добри, много качествени деца, които са добре подготвени, нещо не се получи. След като минат летните отпуски възнамерявам да се съберем всички и нека всеки да каже каква е причината според него. Да, аз имам някаква теория, но не знам дали съм прав. Все пак не съм специалист.
- Това, че не беше спечелена и Купа България, също изглежда като крачка назад в сравнение с миналата година...
- Практически, да, така е, погледнато строго математически. Има други хора, които са царе на оправданията. Аз нямам оправдание. Не биваше да губим този финал, а го загубихме. При това го загубихме без особена борба..., вероятно поради факта, че малката цел беше след голямата и се получи някакъв спад в мотивацията.
- Все пак да погледнем с повече оптимизъм напред. На Марица предстои участие в Шампионската лига...
- Да, самото участие е повод за оптимизъм. Ще опитаме нещо ново – едно ново предизвикателство. Аз не познавам първия противник [б.р.: косовския Дрита (Гниляне)], но чух само добри неща за клубното строителство там. Работи се сериозно и са много сериозни хора. Имам предвид ръководството на клуба. Знам, че са наели бившия американски национал Доналд Суджо да им прави школа. Очевадно хората поне са наясно как се започва и как се работи. Ще се срещнем и ще видим.
- Т.е. няма място за подценяване на този отбор?
- В никакъв случай няма място за подценяване. Аз не смятам, че това ще е слаб отбор.
- Ако все пак Марица преодолее Дрита, идва световният клубен шампион Еджзаджъбашъ ВитрА (Истанбул)...
- Еджзаджъбашъ е силен противник. Според мен, точно в такива мачове всички трябва да дадат максимума от себе си. Това беше целта – да премерим сили с най-добрите, за да видим къде сме. Такъв ни е късметът. Ако отпаднем от тях пък, вероятно отиваме на италианския Ямамай (Бусто Арсицио) за Купата на ЦЕВ. Дали това е хубаво или лошо зависи как ще се погледне. Мачовете с такива хубави, здрави отбори са мястото, където трябва да се покажат момичетата.
- Извън чисто спортните аспекти на евентуалната среща между Марица и Еджзаджъбашъ ВитрА и това кой ще спечели тази среща, все пак в Пловдив ще пристигнат световните шампионки. Планира ли клубът нещо в тази връзка извън самия волейболен мач?
- Все още не сме мислили по въпроса, но трябва да се съберем, включително и ти, да обсъдим и наистина да измислим нещо. Това не се случва всяка година, но пък дай боже и да започне да се случва. Това е нашето желание и нашето старание.
- Лятната селекция започна добре с привличането на Габриела Цветанова и Кристина Чешляр. Какво още може да се очаква като селекция?
- Да, започнахме добре. Намерихме разпределител, когото всички оценяват като добър. Габриела също безспорно има качества. Кои от досегашните ни състезателки ще останат при нас е все още в процес на изясняване. Търсим и още нови попълнения. Имаме някакви цели, насочили сме се към поне две състезателки, но за конкретни имена можем да говорим след като се финализират преговорите с тях и техните клубове.
- Завърши сезонът в зала, но сезонът на пясъка вече е в разгара си. Марица участва в първата по рода си Национална отборна лига по плажен волейбол за жени. Има ли поставени някакви цели пред отбора за участието му в този шампионат?
- Не, поставени цели няма, но това, че участваме, е достатъчно красноречиво. Това е един пилотен проект, който не може да мине без Марица, според мен. В плажния волейбол усилията ни са основно насочени към обновяване на кортовете, за да може първо да се създаде материалната база, а после да търсим каквото ще търсим от състезатели и треньори. Съвместно с другия пловдивски клуб Виктория Волей, или по-точно Интеркомплекс съвместно с Атаро Клима и други наши съмишленици, направихме две от игрищата, но обновяването продължава – смяна на трибуни, на настилка, на огради, на абсолютно всичко... Предвиждаме и осветление, за да може да се играе и в тъмната част на денонощието. Даже вече имаме заявки от хора, които имат желание да играят по това време.
- Какви са плановете на клуба в плажния волейбол относно подрастващите?
- Плановете са да развиваме школата. Владимир Котев е специалист по плажен волейбол и е със задачата да прави подбора на млади състезателки по този спорт, след което си ги поема, тренира си ги, а ние му оказваме пълна подкрепа за всичко, каквото му трябва. За мен плажният волейбол е една много сериозна перспектива. Просто трябва да се работи по този въпрос. Не е като в зала – да ти трябват 14-16 момичета. Много по-лесно е, според мен, да ги селектираш, а и с опитен човек като Владо ще бъде още по-лесно.
- Как смята клубът да осигури целогодишна подготовка за своите състезателки по плажен волейбол?
- Това пак е свързано с база. Може би точно тук е редно да споменем и зимния волейбол, който е нов за нас. Е, в Пловдив ще имаме проблем със снега, но горе на Здравец има сняг... Това е една много интересна нова инициатива, а ние естествено ще гледаме да сме в крак с модата. Както всяко ново нещо, което идва във волейбола, то ще бъде обект на внимание и от страна на нашия клуб. Каквото трябва да се направи, за да могат нашите състезателки да практикуват зимен волейбол, ние ще го направим – екипировка, игрища, всичко...
- А готов ли е клубът да изпрати свои представителки да играят в Европейската верига по зимен волейбол, която от тази година е официално състезание под егидата на ЦЕВ?
- Клубът е готов, но трябва да видим те дали ще са готови.
- Извън темата Марица, в ролята ти на вицепрезидент на Българска федерация волейбол, как ще коментираш последните сътресения в ръководството на федерацията?
- Очаквани промени, ако говориш за последното Общо събрание и направените промени в Управителния съвет. Аз лично не можах да се убедя в необходимостта от освобождаването на Петър Кънев и на Иван Тодоров. Затова и гласувах по съответния начин. От друга страна, хората, които бяха приети на тяхно място, са също хора, които са дали много на волейбола – както Красимир Илиев от Варна, така и Васил Аргиров от Казанлък. Това е безспорно. Също като Петър Кънев, те са хора, които дават на волейбола. Не взимат. Мисля, че хора, които дават на волейбола, е по-редно да бъдат част от Управителния съвет. Все пак е демокрация и мнозинството определя. Така гласуваха колегите – така се получи.
- Може ли да се очакват някакви директни ефекти върху политиката и стратегията на БФВ в следствие на тези промени?
- Дано да са ефекти и да не се превърнат в дефекти. Не мога да бъда сигурен. Ще изчакаме и времето ще покаже.
- Какъв е твоят коментар за представянето на националните ни отбори това лято?
- Мъжете се подмладяват. Така твърдят всички. Липсваха основни единици. Да кажа, че са прогресирали – няма как да кажа такова нещо. Не мога да бъда доволен. Но не мога да бъда и недоволен от мъжете, защото запазиха мястото си в първия ешелон на Световната лига. В Европейската лига не успяха момчетата, но мисля, че трябва да се продължи в това отношение. Трябва да има и втори отбор, в който да се изявяват по-младите. Същото може да се направи и за жените. Защо го няма не знам. Що се отнася до представянето на женския национален отбор, предпочитам да не коментирам. Като вицепрезидент на федерацията и като някакъв администратор, не само на мен, но и на много от моите колеги, не би следвало да по никакъв начин да ни се разрешава да говорим по спортно-технически въпроси. Просто не разбираме достатъчно. Може да имаме самочувствието, но нямаме знанието... Но можеше много по-добре да се представят и трите национални гарнитури. Основната грешка по отношение на женското направление е, че на старши-треньора на женския национален отбор се вмени отговорността да определя селекционерите на всички национални отбори надолу. Тези, които работят с мъже и с жени, обикновено не разбират от работа с деца и не е правилно те да определят кой ще води националните гарнитури при подрастващите. Като цяло, в българската волейболна общност имаме един манталитетен проблем – винаги гледаме напред към някаква уж по-голяма и по-далечна цел и в името на тази цел често пренебрегваме по-малката, по-непосредствената и по-достъпната цел.