Капиталовите инвестиции на членовете на Съюза на пивоварите в България в периода от 2011 до днес са над 315 млн. лева, а считано от 1994 г. - близо 1 млрд. 130 млн. лева, според данни на браншовата организация. Над 40 са новите марки и асортименти бира, позиционирани на пазара през последните 5 години.  
В периода 2011 – 2015 г. средната консумация на бира на глава от населението в страната е 72 литра или 144 халби бира, колкото е и средното потребление на пиво в страните от ЕС през последните 5 години. Традиционно с най-висока консумация е населението в държави, известни с пивоварната си култура като Чехия, където средната консумация за същия период е 144 л. (288 халби), и Германия - 107 литра или 214 халби бира на човек.
Според данни на Съюза на пивоварите, за последните 5 години в България са произведени близо 25 млн. хектолитра бира, от които членовете на СПБ : „Болярка – ВТ“ АД, „Бритос” ЕООД, „Загорка” АД, „Каменица” АД, „Карлсберг  България” АД и „Ломско пиво” АД имат общ производствен дял 99%. През изминалата 2015 г. те са реализирали 5 050 100 hl пиво, което е почти 4% повече от продажбите им през 2014 г. и общо заемат 93-94% от българския бирен пазар. През 2015 г. средната консумация на бира на глава от населението у нас е 73,5 л. Налице е тенденция за увеличаване на продажбите през заведенията, а за първите 6 месеца на тази година обемът на продажбите се запазва на нивата за същия период на миналата година. Последна продуктова иновация са непастьоризираните бири, които допълват разнообразието от нови асортименти червено, бок, лагер, тъмно, радлер.
„В съвременното развитие на българската пивоварна индустрия най-характерни са непрекъснатото продуктово обновление и безупречното качество на категорията. Напоследък все по-голяма популярност набират непастьоризираното или нефилтрираното пиво, които препращат към спомените от миналото. Малко екстравагантно тези бири ги наричам винтидж. Производството им изисква отлични умения на майсторите пивовари, технологични иновации  и, разбира се, инвестиции не само в разработката, рецептурата и производството, но и в цялостния имидж на продукта – от суровините до опаковката и комуникацията му към потребителите.”- коментира Ивана Радомирова – изпълнителен директор на Съюза на пивоварите.

Обичайно в пивопроизводството у нас се влагат годишно 100 хиляди тона малц и 400-450 тона хмел.  През изминалата година в страната са произведени 41 000 тона малц.  Годишното производството на хмел е около 100-120 тона.
Провежданите през годините проучвания от агенция „Ипсос“ показват, че традиционно с най-голяма честота на консумация на бира са градовете Русе, Монтана, Бургас. През миналия месец любителите на пивото в Русе средно са пили бира 13 пъти, в Монтана - 11 пъти, в Плевен и Бургас - 10 пъти.  Мъжете продължават да бъдат твърди фенове на пенливата напитка - те пият бира поне 12 пъти в месеца, докато жените - 5 пъти. Не само мъжете, но и дамите в Русе също са големи почитатели на пивото и го консумират 9 пъти месечно.
Тази година пивоварите отбелязват 135 години пивоварна промишленост в България, 60 години пивоварна наука и 25 години Съюз на пивоварите. По този повод у нас гостува Пиер-Оливър Бержерон, генерален секретар на Пивоварите на Европа, който сподели данни за икономическия и социалния принос на сектора в Европа. „Европейската бирена индустрия се възстановява от финансовата криза. Мащабът на икономическия ефект от производството и продажбите на бира е съизмерим с този на БВП на една малка държава-членка на ЕС. Секторът на продажби на бира в сферата на хотелиерството и ресторантьорството генерира около 23 млрд. евро добавена стойност, самият пивоварен сектор - около 16 млрд. евро, а секторите на доставчиците на суровини и материали - над 8 млрд. Около 2,3 млн. са пряко или косвено заетите, свързани с бирения сектор. Икономическият принос на бирения сектор е не само за тези, които работят директно за пивоварните, но и за европейската икономика като цяло. Този принос е важен и за националните икономики и пазари на страните членки на ЕС.“, коментира Пиер-Оливър Бержерон.