Върховният касационен съд (ВКС) допусна вписване на политическа партия ДОСТ, като отмени отказа на Софийски градски съд (СГС) да я регистрира.
В началото на месеца съдия Лилия Илиева от СГС не допусна регистрация на партията на Лютви Местан с мотива, че е етническа и че няма гаранции, че заложените в устава й цели ще се осъществят. Съдийката се мотивира с това, че ДОСТ е "абревиатура с определен емоционален заряд, произтичащ от значението на чуждицата с турски произход - "приятел".

От ДОСТ обаче определиха решението кат дискриминация, обжалваха и така делото стигна до ВКС. Според върховните магистрати тезата на СГС за "най-вероятни действия на етническа или верска основа" е само хипотетична.

В мотивите за решението, взето от докладчика Светла Чорбаджиева и състав Евгени Стайков и Ваня Алексиева, е записано:

"Представените по делото програмни документи и устав на ПП ДОСТ не дават основание да се приеме, че партията е образувана в ограничените рамки на етническа или верска група, затворена за хора, ценности и идеи извън нея. Напълно произволен е и изводът за възможно наличие на цели, различни от официално декларираните от учредителите и записа ни в устава на партията".

Върховните съдии посочват още, че партията е изпълнила всички изисквания на закона, за да бъде вписана – има необходимия брой учредите и членове.

Миналата седмица Върховната касационна прокуратура излезе със становище, че решението на СГС трябва да бъде отменено, защото е порочно и извън рамките на законосъобразността. От държавното обвинение обаче откриха и неясноти в документите и поискаха делото да бъде отложено, докато те не бъдат изяснени.

ВКС обаче отхвърля тезата на прокуратурата, че по делото има доказателствен дефицит.

"Несъстоятелен е доводът за несъответствие на декларациите за индивидуално членство с изискванията на Закона за политическите партии (ЗПП). Констатациите за наличието на документи с поправки и зачерквания в единните граждански номера на някои от деклараторите, добавки и други външни недостатъци в проверените декларации са пренебрежимо малко в сравнение с броя на декларациите без външни дефекти – от проверените 970 броя в посочените два тома на делото поправки и зачерквания съдържат само 46 бр;", пишат магистратите.

Освен това те констатират, че от прокуратурата са чели стара редакция на ЗПП от 2009 г. и в него вече няма изискване в декларациите си учредителите да обявяват, че са български граждани.