„Още ми е трудно да си събера главата, каза Мирела Демирева, след като стана олимпийски вицешампионки на скок височина на игрите в Рио де Жанейро.           "Много исках медала, по едно време си мислех, че ще се проваля, защото бях доста стресирана. Толкова чакан момент. Много, много съм щастлива. Знаех, че трябва да скоча 197 от първи опит, особено след фаула на 188 см. Знаех, че медалите ще се решават на 200 см. Щастлива съм, че правих опити на 200 см в Рио. До край се борих за златния медал. Не допуснах нито за миг да се разконцентрирам. Едва накрая си позволих да си отдъхна и разбрах, че съм втора. Толкова много ми коства този медал, но толкова много обичам това, което правя, че всъщност е малко. Благодаря на семейството ми, на треньора (б.а. Маринус Маркус Якобус ван Лювен), на бившата ми треньорка Лили (б.а. Лиляна Видева), на тези, които ме вдигнаха отново на крака Бойко и Маги, на хората, които се грижат за мен в Холандия, на Българска федерация по лека атлетика, на толкова много хора, дано не забравя някого. Предполагам, че родителите ми са на седмото небе. Не мога да опиша емоцията. Живях с този ден от една година. Излезнах във финала за медал.”