За малко известната и пренебрегвана от историците българска епопея – отбраната на връх Каймакчалан през септември 1916 г., разказва в книгата си „11-и сливенски пехотен полк по пътя на безсмъртието 1885-1945 г.” пловдивчанинът Георги Кременаров. Това е второто му изследване на военна тематика след излезлия през 2011 г. негов том „Десети Родопски пехотен полк и войните за национално обединение на България”. Премиерата на книгата, съдържаща и непоказвани досега уникални фотографии, е на 15 май, сряда, от 18 часа във Военен клуб в Пловдив. Отбраната на връх Каймакчалан е споменавана от съвременните историци с по 1-2 изречения, и то в специализирана литература, недоумява авторът, който е юрист по професия и действащ адвокат. Това неглижиране според него е абсолютно неоправдано. Защото на Каймакчалан българският войник, макар и формално да има съюзници, е оставен сам да се справя с многобройните съглашенски пълчища. На огромното превъзходство на врага в артилерия, боеприпаси и жива сила, нашето командване противопоставя единствено беззаветната храброст и самоотверженост на мъжете от Сливенския пехотен полк. Книгата е именно за тези герои. Тя повежда читателя през полята на Тракия, битките при Одрин и Чаталджа с турците, през боевете при Радовиш, Щип и Бияз тепе със сърби и гърци през Междусъюзническата война, през трудните изпитания на Първата световна война. Книгата от 95 страници съдържа също 7 схеми на сраженията, както и 16 цветни и 20 черно-бели снимки (от времето на Първата световна война), които се публикуват за първи път. Макар да представлява научно изследване, трудът е написан на достъпен и интересен език. Исках книгата да бъде полезна едновременно на специалистите историци и на всеки, който се чувства българин и се интересува от родната история, уточнява Георги Кременаров.