Омбудсманът Мая Манолова изпрати остра позиция до Централната избирателна комисия, в която настоява изборната администрация да преразгледа три от решенията си, свързани с провеждането на избори.
Първият казус е свързан с постъпила до омбудсмана информация, че български граждани, живеещи във Великобритания, могат да бъдат възпрепятствани да упражнят избирателното си право на предстоящите избори. Опасенията на Манолова са продиктувани от факта, че избирателните секции, които могат да се образуват в една държава не могат да надвишават 35.
„Към настоящия момент във Великобритания има подадени над 7000 заявления, като в 51 места подадените заявления надхвърлят изисквания минимум от 60 за образуване на отделна избирателна секция“, пише Мая Манолова.
И продължава, че „докато за Великобритания съществуват сериозни и реални опасения, че броят на избирателните секции ще е недостатъчен за многобройните избиратели, в други държави ще бъдат служебно разкрити избирателни секции в дипломатически и консулски представителства при нито едно подадено заявление за гласуване и при отсъствието на български общности в тези места (Пхенян, Улан Батор, Рамалла, Триполи, Багдад, Адис Абеба и редица други).“
В този смисъл омбудсманът очаква ЦИК да уважи волята и желанието на нашите сънародници извън страната, изразени в подадените от тях заявления да гласуват в отделни избирателни секции, като реши да се създадат толкова секции, за колкото има подадени изискуемия брой заявления за гласуване.
Вторият казус, за който омбудсманът се обръща към ЦИК е свързан с „опита по административен път ЦИК да неглижира референдума, който трябва да се проведе заедно с изборите за президент и вицепрезидент“. Става въпрос за решението на ЦИК, според което избирателят трябва да заяви изрично желанието си да гласува и в националния референдум.
„Това е в противоречие с демократичните принципи и нарушава гражданските права на гласоподавателите, като не им гарантира пряк достъп до съответната бюлетина“, категорична е Мая Манолова.
Тя допълва, че предоставянето на бюлетина за референдума, само след изрично поискване от страна на гражданина, може да затрудни или даже да осуети участието му в допитването.
Третият казус, за който омбудсманът се обръща към ЦИК е свързан с ограничаване на медиите и на правото на политическите субекти сами и без административна намеса да определят своите медийни партньори.
„ЦИК „дописва“ Изборния кодекс и създава правила, които пряко увреждат медийната свобода, като ограничава участието на регионални медии и онлайн новинарски услуги. Това би се отразило негативно върху правото на гражданите на информация за предстоящите избори и референдум“, пише Манолова.
„Като омбудсман имам резерви и към съдържанието на Решение № 3755-НР от 08.10.2016г. на Централната избирателна комисия, което замени отмененото от Върховния административен съд Решение № 3707-НР от 3 октомври 2016 г. за условията и реда за предоставяне и разходване на средствата за медийни пакети в националния референдум на 6 ноември 2016 г. Не приемам за коректно определението за „медийни услуги“, съдържащо се в новото решение на ЦИК, с което отново се изключват интернет медиите и се заобикаля решението на ВАС“, категорична е в позицията си Мая Манолова.