Неусетно измина още една година и отново дойде време за традиционната изложба живопис на Илия Желев в галерия "Аспект". Тя ще се състои от 26 октомври до 16 ноември. Това, което отличава тазгодишната експозиция, е, че за пръв път художникът ще покаже пред родната си пловдивска публика свои нови експериментни платна, върху които работи през последните една-две години. Разработени на принципа на колажа, тези картини са нещо много различно от характерните за Илия платна и вече имат своите почитатели в големите европейски галерии. Комбинирайки върху основата на платното колажи от снимки, художникът обединява детайлите с характерната си многопластова живописна техника и достига така типичния за него ефект на цветна мозайка. 
    Другата част на изложбата включва типичните Желеви картини, за които сме писали толкова много, че се изкушавам да публикувам част от анализа на известната немска изкуствоведка д-р Никола Хаувинкер, която представя една различна гледна точка към твореца:
„Представящите се основно като абстрактни картини на Желев показват детайли като редуцирани знаци, цифри и символи, композирани върху цветни петна. Без да бъде разказвателно дидактичен и без да влага конкретно съдържание, на него му се удава виртуозно и игриво чрез тези детайли от цветове и петна да открие живописни светове, които не само са богати на детайл, но и са издържани и магически отворени. Силно наивната директност и простота на стилизираните живописни детайли напомнят на детски рисунки, графити, древни изображения и източна калиграфия. В една стуктура от хоризонтални щрихи разпознаваме стълба, дърво или тайнствени знаци. В този ред на мисли търсенето на една независима творческа непосредственост в творческото изразяване поставя Илия Желев в традицията на модерното европейско изкуство на 20-и век, мислейки за Василий Кандински, Марк Шагал, Пол Клее и Хуан Миро. Също като тези създатели на модерно-авангардното изкуство, Желев свързва традицията и желанието за обновяване чрез преплитането на абстрактно-стилизирания си репертоар с влиянието на народното творчество и културната история на страната си. Упованието на фолклора е заплашено да изчезне в модерния свят, а същевременно има голям принос за обновяването на изразните средства на модерното. Инспирираният от фолклора характер на картините и орнаменталното стилизиране на формите при Желев отпращат към българските черги, от хармонизирания отзвук на цветовете и формите извират топлина, сила и бодрост, които са характерни за в европейската абстрактна живопис от модерното насам. Касае се за особена връзка между традиция и съвремие, между носталгия и обновяване, които с възможностите на цветовете композират уравновесени и смислени картини. Тук се проявява влиянието на абстрактното следвоенно изкуство във Франция, разпознаваемо в „Ëcole de Paris”, и преди всичко на цветните петна в картините на преселилия се в Париж руснак Серж Поляков. Неговите композирани от ограничени цветни петна картини показват атмосферна дълбочина на пространството. Дори и при редуцирана цветност те излъчват експресивна вътрешна светлина, която въпреки абстрактния си характер навежда на мисълта за иконопис. От познаването и възхищението от класическанта абстрактна живописна традиция при Желев възниква специфична изразност, докосната от хармонията и равнопоставеността на абстракцията и фигуратива.”