Българската православна църква отдава днес почит  на паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец - Димитровден. Народният култ към него  го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима".

В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега.

На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус.

На Димитровден е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци.

Свети великомъченик Димитър е роден през ІІІ в., бил управител на Солун и открито изповядвал християнската вяра. Но бил хвърлен в тъмница и убит с копия от езичниците на император Галерий на 26 октомври 306 г.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на Св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса.

По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви.

Заради чудотворната сила на мощите му, Св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век, пише в pravoslavieto.com.

Днес мощите на Св. Димитър се съхраняват в базиликата, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

В иконографията се изобразява като светец конник, който язди на червен кон, в ръка държи копието си, с което убива военачалника Лий.

Най-рано култът към светеца възниква в Солун - през V в. Св. Димитрий много пъти спасявал града от вражески нападения.

Името на Св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на Св. Димитър.

Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.