Председателят на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и приятели Евгения Адърска се обърна с призив министъра на здравеопазването в оставка Петър Москов, председателят на Здравната комисия в Парламента Даниела Дариткова, Управителят на Здравната каса д-р Глинка Комитов, председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев, председателя на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, кмета на Пловдив Иван Тотев, председателя на Общинския съвет Савина Петков и управителя на Комплексния онкологичен център (КОЦ) Пловдив д-р Красимир Вальов и ги призова да се спре с негативната кампания срещу Онкоцентъра
Относно: Позиция за действията във връзка с КОЦ – Пловдив
Уважаеми дами и господа,
В последните няколко седмици общественото пространство се нагнети до краен предел от безпрецедентна атака срещу КОЦ-Пловдив. Напрежението ескалира ежедневно, а действията на здравните институции сякаш клонят към заличаването на здравното заведение от картата на организираната онкологична помощ в България.
Като пациентски лидер с дългогодишна практика и почтен партньор на здравните институции и медицинските специалисти, се питам това ли е решението? Дали е правилно да се зачерква с едно движение здравно заведение с дълга история и актив от множество спасени животи? Каква би била ползата от заличаването на болнично заведение, обслужващо десетки хиляди пациенти от близо 40 общини и каква алтернатива се предлага на тези пациенти? Какво ще се случи с тези от тях, които са на активно лечение в момента? Можем ли да си позволим масово отстраняване на специалисти хирурзи и медицински онколози, които и без това в страната се броят на пръсти? Къде е позитивът от този показен масов линч в една система, която страда от недоимък на специалисти?
Задавам си тези въпроси и като гражданин, и като пациент на същото здравно заведение, чиито специалисти спасиха живота ми във времена, в които разполагаха с мизерни възможности за лечение на рак, в сравнение с днешните. Изненадана съм, че не бяха зададени в нито една от множеството полемики. Казаното и написано по темата кипи от гняв и желание за мъст, но дали те са добър генератор на правилни решения?
Винаги съм се отнасяла с уважение към българските здравни институции и често съм разчитала на тяхната контролна функция. Вярвам, че в тях работят и вземат решения мъдри хора, които съзнават залога на собствената си обективност. В този смисъл се надявам и очаквам справедливост, различна от тази в поговорката „заради една бълха да изгорим дивана“. Честно и справедливо би било ако има персонална вина, тя да бъде понесена от виновните. Но категорично не приемам атаката срещу цялото здравно заведение. Не приемам безотговорното разколебаване на пациентите дали са лекувани правилно, при положение, че не разполагат с отправна точка за преценка. Не приемам срещу рака да се борят специалисти, поставени в позиция да се отбраняват. Не приемам липсата на позиция от страна на професионалните и съсловни организации. Не приемам безмълвната подкрепа, когато истината е под заплаха.
Въпреки емоционалния си тон, искрено се надявам да бъда разбрана правилно! При доказани пропуски и грешки е редно виновниците да бъдат порицани и наказани. Персонално. Без компромиси и омаловажаване на факти. Но в обезличаването на екип от 300 души и обезсърчаването на десетки хиляди пациенти не намирам никаква справедливост. Общата отговорност обикновено прикрива личната безотговорност. Искрено се надявам това да не се случи на честните и порядъчни хора от екипа на КОЦ-Пловдив. Искрено се надявам и техните пациенти да бъдат защитени, а безопасността им и грижата за тях – гарантирани. Решението как да го постигнете е Ваше.