Днес православната ни църква почита паметта на Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена. През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци. Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата "Свети Апостоли" в Цариград, а в продължение на 16 века градът носи името му - Константинопол.

В този ден се преплитат християнският празник и древните традиции на ходене по огъня. Българският народ свързва този ден с игрите по огън - нестинарството. Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал". Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.