Практиката по внасяне, обсъждане и приемане на бюджета у нас е порочна,  за разлика от европейските страни, с които искаме да бъдем сравними и при които този процес трае месеци . В тези държави докладът по бюджета за годината е съпроводен от анализи, разработки, справки , становища, докато при нас в понеделник се гледа в МС, в сряда на комисия и в следващата седмица в зала. Въпреки приетият по изисквания на евродиректива Закон за публичните финанси (ЗПФ), който регламентира тези процеси , порочната практиката си остава , дори бих казал , че става още по – порочна.
Друга порочна практика - въпреки изискванията на закона , отчетът за предходната година на бюджета, внесен от МФ, не се разглежда, не се дебатира. Дискусията по отчета е много по важна, защото тя трябва да направи оценката по законосъобразно и ефективно харчене на публичния ресурс. Изводите от тези дискусии по отчета на държавния бюджет (ДБ) трябва да предпазват новоприемания бюджет от натрупване на грешки и пропуски. През 2015 г. държавният бюджет е претърпял умопомрачителен брой корекции - 1274. Разместването на приходи и разходи е било не само ежедневно, но и масово - засяга цели 36 ведомства. Тези числа означават, че продължава утвърдилата се в България порочна практика министри да преправят годишния финансов план на държавата, който се гласува от Народното събрание и има статут на закон. Нещо повече - сегашното правителство поставя нови печални рекорди. През 2015 г. правителството е прекроявало сметките на хазната горе-долу по 3-4 пъти дневно.По принцип е нормално да има някакви промени в течение на годината, налагащи отпускане на допълнителни пари или пък спестяване на харчове, но 1300 корекции вече говорят за лоша финансова дисциплина.
"Харченето на значителни по обем средства в края на годината крие рискове за тяхната ефективност и законосъобразност. Възможността за извършване на промени по бюджетите в течение на годината не стимулира разпоредителите с бюджетни ресурси да планират с необходимата отговорност и стремеж към точно определяне на видовете и размерите на разходите", отбелязва Сметната палата. Добрата новина тук е , че в бюджета има механизми за ограничаване на тези харчове,  но до 1,5 млрд.лв. правителството харчи без санкциите на парламента.
За съжаление,  дебатът по бюджета се ограничава до т.н. макрорамка , а дебатът по публичните разходи, заради които от векове се изготвят бюджети, остава второстепенен. Дебатите не са по обявени правителствени програми и цели, а по актуални към момента проблеми, решенията на които са възникнали по определен проблем.
Заявено е , че приоритет са отбрана и образование, а най-голямото предизвикателство било да се вместят приоритетите при намаляващ дефицит и запазване на данъците. Не, това не е предизвикателство, това е инерция. Предизвикателството щеше да бъде, ако в този бюджет виждахме отразени в числа дълго обещаваните реформи. В проекта за бюджет за 2017 г. липсва необходимата административна реформа, с която да се намалят ненужните и неефективни разходи. Такъв неуспешен опит имаше с бюджет 2015, но въпросната реформа не само , че не беше изпълнена , а дори беше приета актуализация в плюс 250 мил.лв.
Отново в разходната част имаме заложени Капиталови разходи – 2,3 мрд.лв, за които пак липсва обосновка. Няма нито ред какво представляват тези разходи. Това е едно немотивирано завишение на разходната част, което остана необосновано и в 2016 г, и е празен чек за правителството.
По-ниско ниво на държавния дълг през 2017 г.? Да, държавният дълг номинално намалява, но държавата поема през годината нов дълг от 1,2 мрд.лв., за да покрие дефицита или плащанията по стар дълг. Ние от БСП считаме , че това не е необходимо, защото поетият дълг през 2016 г. е във фискалния резерв и само трупа лихви, а плащанията по падежите ще са от фискалния резерв.
Всички ние обсъждаме и имаме големи очаквания за икономически растеж от 4-5 % , който да ни позволи доближаване до европейските икономики. Но, за да достигнем този ръст,  са нужни поне 13-14 мрд.лв. публични инвестиции, каквито не са планирани. Заложеният растеж не е нито изпреварващ, нито догонващ страните от ЕС. При така заложения икономически растеж българската икономика ще задълбочи хроничните си затруднения. Това обаче не е проблем и отговорност само на финансовия министър. Това е отговорност на всички секторни министри, които трябва да защитават политики, да се борят за проекти и разбира се, да спазват ЗПФ като присъстват в пленарна зала и представят доклад пред НС. Трябва да бъде преодоляна и тази порочна практика всички да изискват и очакват от министъра на финансите. Това не е и не може да бъде само негова отговорност, а на всички министри, които явно не знаят, не могат или още по-лошо, не искат да поемат тази голяма отговорност.
Докато не преодолеем тези пороци в бюджетната процедура, ще имаме беззъби, неамбициозни, антисоциални бюджети, бюджети на провалените приоритети, бюджети на забавен икономически растеж и липса на реформи.