Няколко дни след края на мачовете в Първа професионална лига за тази година капитанът на Локомотив (Пловдив) Мартин Камбуров даде  интересно интервю за „Тема спорт“. Императорът вкара 10 гола от началото на сезона и вече има общо 183 в елита, само с 2 по-малко от легендата Христо Ботев във вечната ранглиста. Той дори обяви намерението си да достигне и до кота 200, ако футболното му дълголетие продължи да радва феновете.

„Няма как да не съм доволен от годината. В личен план ще кажа, че миналата есен вкарах 5 гола, а тази 10. Смятам, че се представих на добро ниво и помогнах на отбора. Локомотив изигра доста силни мачове, за първи път победихме ЦСКА като гости, записахме и други големи победи. Бих писал оценка 5 по шестобалната система.

Задачата през пролетта е ясна – класиране в първата шестица. Трябва да дадем всичко от себе си в следващите 7 кръга до края на редовния сезон. С ЦСКА, Левски и Лудогорец мачовете ще са по-интересни, по-завързани и ще е по-приятно за зрителите. Що се отнася до четвъртфинала срещу Лудогорец да Купата, той не ни вълнува толкова. Просто искаме да сме в шестицата и да се наслаждаваме на мачовете там.

Завръщането на Едуард Ераносян нямаше как да не се отрази положително. Човек, който е дал, дава и ще продължава да дава и знае как иска да изглежда отбора. Надявам се с новите футболисти, които ще дойдат през зимата, да вдигнем още нивото и да запазим позициите си.

Илиан Илиев също е добър треньор. Много го харесвах, но такава е професията. Идваш с амбиции, желание, работиш, постигаш резултати и ти се гласува доверие. Но когато нямаш резултати, треньорът се сменя. Той е много добър специалист и имаше хубав период в Локомотив.

На мен лично треньорството не ми е по вкуса, не мисля да се занимавам с това след като окача калеврите. Със сигурност ще остана във футбола, но засега не се виждам като треньор.

Засега не мога да отчета някаква промяна заради новата форма на първенството, отборите още не са се разделили на първа шестица и втора осмица. А отливът на феновете е нормален. Доста от отборите не играят и на собствените си стадиони. Напролет като се върнат на своите терени, хората ще се върнат. Видяхте какво беше на мача на Локомотив (ГО) с ЦСКА, стадионът беше пълен. Сега започнат ремонтите на „Тича“, Дунав също ще се върне в Русе. това е сериозна фенска маса. Нашият отбор имаше що-годе добра посещаемост.

Лудогорец е най-добрият отбор в България, но ние направихме 2:2 с тях, после загубиха и на „Герена“. Така че мачовете в първата шестица напролет ще бъдат интересни. Лудогорец може да загуби точки навсякъде, където гостува. Но дори и да направят някоя грешка, това няма да им струва титлата.

Не смятам, че това пречи на футбола ни, напротив – Лудогорец дърпа другите отбори, всеки иска да се сравнява с тях. И малко или много трябва да надграждаш, ако искаш да се доближиш поне на частица до тях. така че Лудогорец не дърпа футбола ни надолу, а го вдига. Защото ако ги нямаше тях, тогава Левски или ЦСКА щаха да са шампиони и всичко в Европа да свърши след първия кръг.

На Левски и ЦСКА им трябва много работа, пък и много пари, ако тръгваме да ги сравняваме с Лудогорец. В момента са много далече. Повече не искам да говоря за тях. За националния отбор, също. Винаги, когато са ме викали, съм се отзовавал.

За анкетата „Футболист на годината“? Вече ги няма футболисти като Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров в големи европейски клубове. Националният тим не е показал някакви невероятни мачове. От Лудогорец, ако трябва да бъда честен, мога да избера само Марселиньо, но и той е бразилец, макар че има български паспорт. Ако това стане, вече ще бъде върхът на сладоледа.

За себе си, смятам, че съм показал нещо през годината. И не само през нея. Но това е работа на журналистите, нека те преценят. Показвам на тази възраст (36 г.), че съм голмайстор пред Кешерю, който всички знаем каква заплата получава. Това ме радва, но нека хората преценят.

Не мисля върху головите рекорди. Искам само да съм жив и здрав. Рано или късно, ако нямам контузии, ще изпреваря Христо Бонев, защото имам договор за още една година. А и не само него – колко гола ще вкарам до края на кариерата си и аз не знам. Може да играя още една, две, три години. Зависи как ще се чувствам и дали ще съм полезен на отбора.

За формата всичко е съвкупност. Структура, манталитет, начин на работа, желание. Никога не съм излизал на терена само за да покажа, че съм там. винаги съм се раздавал на 100 процента. Виждате Ибрахимович, Тоти. Играчи, които са мои набори, а и по-големи, но играят на такова високо ниво. Братя Миневи в Лудогорец и Левски също са добър пример. Показваме, че играем на нелошо ниво. Е, понякога се надага да се ограничаваме в храненето, гледам да спазвам килограмите, но не пазя никаква стриктна диета.

Пък и всичко човешко ми е познато. По принцип не пуша, но иначе алкохол си пийвам. В една ракия няма нищо лошо – като пиеш една ракия и вкарваш по 20 гола на сезон (смее се)“.