Откакто започнах да се лекувам в онкологията на болница „Централ Хоспитал“ в Пловдив разбрах, че чудеса стават не само по Коледа, това казва Цонка Тодорова, председател на Сдружение „Онкоболни и приятели“ в Бургас. По професия е медицинска сестра и е работила в Онкодиспансера в морския град, а в момента провежда лечението си в пловдивското лечебно заведение. Твърди, че идва тук като на гости при приятели, които знае, че ще направят най-доброто за нея.
В „Централ Хоспитал“ попада през есента съвсем случайно, четейки публикации в интернет, и остава възхитена – болницата е нова, чиста, оборудвана с модерна апаратура, но това, което го има само тук, е човекът насреща, какъвто другаде няма. Нито един от този персонал тук не е изгубил онова, което десетилетия е бил символ на добрата медицинска практика – милосърдието. „Дори ние онкоболните, на които уж се обръща най-много внимание, сме навикнали да ни хокат, да ни пренебрегват, да не ни забелязват и да молим за внимание. В тази болница не е така – лекарите не избягват погледа на пациентите си, напротив - когато разберат резултатите от изследванията, идват при болните, сядат на леглата и обясняват какво е състоянието им, кои са добрите и лошите моменти, какви са рисковете и как ще протече терапията“, разказа Тодорова. Колкото и пъти болните да питат персонала едно и също нещо, медиците никога не излизат от нерви, ни избухват и не нагрубяват. В „Централ Хоспитал“ почувствала, че медицината е призвание, което изисква от доктора да обича пациента, да му дава надежда, да го накара да се чувства добре, да му помага да приеме диагнозата и да бъде в мир със себе си, защото знае, че винаги има на кого да разчита.
В тази онкология Цонка нито веднъж не чула упреци към болните защо са ходили в друга болница, където са им взели клиничната пътека. Веднага ги приемат, изследват и започват лечение. Такъв екип е рядко срещан и съм уверена, че се дължи на добрия мениджмънт, защото всички работят в пълен синхрон и не допускат времето на болния да се губи във висене и размотаване пред лаборатории и кабинети, коментира Цонка. Не само докторите, а медицинските сестри и санитарите са претрупани от задължения, хвърчат по цял ден, но винаги са усмихнати, любезни, готови веднага да се притекат на помощ, сякаш нямат друга работа. Като председател на сдружение „Онкоболни и приятели“ тя е насочила към пловдивската болница и други пациенти, които й благодарят от сърце.
Тежката диагноза Цонка чула за първи път още през 1987 г. До този момент има 3 операции – на двете гърдите, последната е на яйчниците. Оттогава се е лекувала къде ли не, но откакто открила пловдивската болница, редовно споделя отличните си впечатления и възхищението си в интернет, откъдето тя самата научила за нея. Нека повече хора, страдащи от рак, да знаят и да идват тук,  посочва тя.
След като приключи този терапевтичен курс, е решила да се срещне с кмета на Бургас Димитър Николов. Като човек от бранша и в същото време пациент с онкологично заболяване е разтревожена от увлечението на здравните мениджъри към запасяването с модерна техника. „Тези апарати сами не могат да направят нищо, топлата човешка дума и грижата лекуват повече, подчертава Тодорова. - Високите технологии трябва да вървят в комплект с подготвения, но и дълбоко хуманен медицински персонал, какъвто срещам единствено в МБАЛ „Централ Хоспитал“.