Днес  се отбелязва Сирни заговезни. С днешния ден започват Великденските пости. Те продължават седем седмици и приключват ден преди Великден, който тази година се пада на 16 април. На Сирни заговезни се заговява за последно с яйца, мляко и млечни продукти. И от понеделник започва същинското постене. Започва Великденският пост - време на покаяние и въздържание пред Бога
40-дневните пости символизират времето, което Христос прекарва в пустинята в подготовка за саможертвата си. Затова се смята, че лишавайки се от блажна храна човек пречиства тялото и душата си.
Постът не означава само спазване на хранителен режим, а въздържание. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия за плодородна година. В традицията то означава временна смърт, след която следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост.

Сирни заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се почита на 26 февруари.

Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година.

На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: „Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.”

На празника също така се палят огньове и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова той се нарича и Поклади.

В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.

Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове - например към тракийската богиня Бендида. Стрелите и огънят са соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.

Прието е да се извършва и обичаят хамкане - на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате”

„Просто да ти е, Господ да прощава” пък е задължителният отговор.

Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.

В седмицата преди Сирни заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие.

В групата обикновено има водач, наричан „хаджия”, и „кукерска булка” или „баба” - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.