Няма селища, желаещи да интегрират бежанци срещу заплащане по механизма, изработен миналото лято, подчертава днес на първа страница "Сега".
Нито една община в момента не е подала документи да се възползва от европейското финансиране, което се полага за всеки приет бежанец и осигуряването му с жилище, работа и здравни грижи, пише всекидневникът, позовавайки се на свой източник от държавната администрация.

По регламент, приет миналия август, кметовете могат да заявяват в агенцията за бежанците с колко чужденци биха се договорили.

Те имат право на финансиране, ако в замяна осигуряват жилище, детска градина, училище, обучение по български език, здравно осигуряване и обслужване, професионално ориентиране и включване в обучение за възрастни, включване в програми и мерки за заетост, информиране за свободни работни места.

Юридически между общината и бежанеца трябва да се сключи договор за интеграция, който може да бъде прекратен едностранно, когато чужденецът нарушава обществения ред, когато откаже да приеме предложената му работа или не иска да се включи в програмите по заетост.

Въпреки че по време на изработването на регламента е имало интерес от общините, а две-три от тях пилотно го изпробваха, крайният резултат е нулев.

Какво е отношението на малки кметства към бежанците личи от протестите, които периодично избухват срещу семейства с бежански статут.

В понеделник и Белене скочи срещу срещу 4-членно сирийско семейство, пожелало да се засели там. Случаят е идентичен с този в Елин Пелин - става дума за чужденци, които са получили статут и имат право да пребивават постоянно у нас.

И в Белене, и в Елин Пелин кметовете се позовават на изтекъл 14-дневен срок за подаване на молбите за адресна регистрация, чието неспазване обаче не е причина за отказ на адресна регистрация.

И в двата случая кметовете и местните хора признават, че чужденците са мирни и не създават никакви проблеми. Само че жителите се опасяват, че след тях ще дойдат десетки други "опасни чужденци".