От 10 април Градска художествена галерия – Пловдив показва творби на Марко Хаджиколев (1924 - 2010) - един от българските художници, създавали своето творчество основно в емиграция. Роден през 1924г. в Дедеагач (днешен Александропулос), още като дете той пристига със семейството си в Пловдив, където учи и работи. По-късно завършва специалността “Илюстрация и оформление на книгата” при проф. Илия Бешков в Художествената академия в София. В Пловдив работи в отдел „Реклама“ на държавното предприятие „Разпространение на филми”. През 1960г. Марко Хаджиколев заминава със съпругата си, художничката Надка Трендафилова, на гости във Виена и решава да остане в емиграция. Обявен е за невъзвращенец от тогавашните български власти. Записва се за студент в Художествената академия в австрийската столица и скоро след това Академичният съвет на Академията му присъжда на два пъти наградата „Belobende Anerkenung”. Тя му осигурява за четири години най-високата стипендия. По време на престоя си в Австрия Марко Хаджиколев работи на различни места като: Трикфилм студио (Шпектфилм) за рекламни къси филмчета, в галерии и други. През всичкото това време непрекъснато рисува, продава и излага картини. Става член на Съюза на австрийските художници. Негови творби са купувани от галерии и колекционери във Виена, Вашингтон и други градове по света. Участва в самостоятелни и общи изложби. За първи път се връща в България едва през 1990 г. и отново придобива българско гражданство. Малко известно е на широката публика у нас, че Марко Хаджиколев е един от най-крупните дарители на НДФ “13 века България”. През месец май 2006г. той дари 200 свои произведения на Фонда. Сред тях е уникалната серия “Ерос” от 35 графики. Изложбата от рисунки и живопис „Памет за Марко Хаджиколев“ е организирана в партньорство с австрийската галерия „Гамма“ и австрийски колекционери на творби на художника. В нея се представят негови творби, които не са показвани досега у нас. Откриването е от 18 ч. на 10 април в Залите за временни изложби на ул. „Княз Александър I“№15.
Димитър Инджов за Марко Хаджиколев
Изложбата на художника Марко Хаджиколев не е една от многото. Тя не е поредната рутинна експозиция.Тя е една изповед. Плод на един 80 годишен човешки живот, преминал през различните превратности пред които ни изправя съдбата. Роден на 20.08.1924 г. в Александропулис – Гърция, в семейството на крайно бедни хора. От 4 годишен живее в Пловдив. Завършва Художествена Академия през 1957 г. при един от най-големите в българската пластическа култура – проф. Илия Бешков. Срещата със скулптура Александър Гигов, който е задържан в лагера “Белене” през 1960 г. се оказва съдбовна за Марко. Научавайки от своя приятел, че името му е в списък на обречени, поради различните политически възгледи, които изповядва, Марко заминава за Виена и се записва студент в Академията на изкуството. С безспорния си талант спечелва стипендия, която му позволява да следва в Академията и да се установи във Виена. Там и остава – 42 години. Две хиляди и втора година е паметна за автора- той прави първата си и единствена, самостоятелна изложба в България и то ретроспективна. Естествено избира Пловдив – градът, който не спира да обича през целия си живот. Марко Хаджиколев твори основно в областта на рисунката, живопис работи рядко, има опити и в плаката. Използва широк регистър от техники – перо, молив, въглен, креда, флумастер, туш лави, пастел, четка, смесена техника, акрил, акварел, по- рядко масло или темпера. Тематичният спектър на творчеството му се отличава с голямо разнообразие и вариативност изразени в цикли: “Лагерите на тоталитаризма”, “Еротика”, “Младостта на Стария град”, “Кубистични портрети и фигурални композиции”, “Човешки характери”, “Човешки състояния”, “Настроения и размисли”, “Човешкото тяло” с особени предпочитания към женското и др. Работите на Марко Хаджиколев се характеризират с изключителна изразителност, въздействие, силна кондензираност на идейно и емоционално съдържание. Те притежават пластически, композиционни и технически достойнства. Автора се радва на завидна зрителна памет и натурна наблюдателност. Рисунката, която е основно изразно средство в пластическото му творчество е самостоятелна, жива, динамична. Художника рисува от натура и по въображение. Независимо дали майсторски използва линеарната трактовка, изразителността на петното, мащабността на четката, щриха, лаконичността на контура с флумастер, прецизното щудиране, рисунките му са носители на експресивна сила, интимни откровения, философски размисли и обобщения. В създаването на образи и идеи посредством бялото и черното, тяхното различно съпоставяне, балансиране или степенуване, намирането на точния ракурс, постигане на кубистичен ефект чрез въздействието на конструкцията на формите, пластичната изобретателност, детайлната изработка, акцентирането, невероятното въздействие, въпреки привидно по-ограничените средства на рисунката , проличава школата на големия майстор на рисунката Илия Бешков. Но в никакъв случай не става реч за епигонство. Напротив – Марко Хаджиколев е съумял да се развие като самобитен творец и избягвайки от занаятчийското отношение към рисунката, чрез търсенията, мъките, радостите, лутанията си, бесовете и изкушенията през всичките тези години да достигне до по-голяма чувствителност на духа и да го претвори в творчеството си.
Спомен за Мрако Хаджиколев от неговия приятел Тодор Добрев
„През 1946-1947година в Пловдив е създаден първият работнически самодеен театър „Гео Милев“. Негови основатели са акторът от пловдивския драматичен театър Сашо Симов и актрисата и драматург от същия театър Мария Симова. За сценограф е поканен Марко Хаджиколев, който по това време е хуожник-плакатист на кино „Пикадили“. Всеки понеделник неговите огромни платна с нарисувани сцени от филмите, прожектирани през седмицата, радваха очите на зрителите. Така Марко стана сценограф в театър „Гео Милев“. Радостен съм, че неговото изкуство ще бъде представено пред пловдивската публика. Марко беше моят най-добър приятел, прекрасен човек и талантлив художник.“