На 10 април. започва Страстната седмица. Тя е последната от живота на Христос, белязана от тежките страдания, чрез които Божият син ще изкупи греха на човеците, ще победи смъртта и ще отвори пътя към вечния живот.
След като възкресил в събота мъртвия от четири дни Лазар и влязъл възседнал бял осел в Ерусалим, където го посрещнали тържествено с палмови клонки като Месия, Исус доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната си участ.
 На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Иисус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица.
Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен велик.
Всеки ден от тази последна седмица на Великия пост се нарича "велик" и "свят", като се извършват специални служби в храма.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.

- Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.

- На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.

- На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.

- На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Страстната седмица е най-дългата в християнския календар, наситена с покъртителни преживявания.

Великопостните служби през делничните дни са характерни с покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие.

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци.

Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

Във Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на св. патриарх Яков и предобраз на Исус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство.

Подобно на Йосиф Господ Исус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.

Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ.

''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън''.

Така и ние ще бъдем осъдени, ако не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенствуваме във вярата, не се изпълваме с добродетели,  и не принасяме духовни плодове.