Динамиката в развитието на демографските процеси и измененията в структурите на населението в Пловдивска област  през последните десетилетия оказват силно влияние върху основните системи на обществото: икономическата, образователната, здравноосигурителната и системата за социална защита. Текущата демографска ситуация в областта се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението и задържащо се високо равнище на общата смъртност. Като положителни тенденции през 2016 г. могат да се отчетат намаляващата детска смъртност и увеличаващата се средна продължителност на живота на населението.  Това съобщиха от Териториалното статистическо бюро към НСИ.
 В резултат на демографските и миграционните процеси в края на 2016 г. изчисленото постоянно население на област Пловдив е 671 573 души. В сравнение с предходната година населението е намаляло с 1 710 души, или с 0.3%. Населението в трудоспособна възраст към края на 2016 година е 408 486 души или 60.8% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население е намаляла с 1 564 души или с 0.4%. В общия брой на населението жените са повече (51.9%), или на 1000 мъже се падат 1078 жени.
Към 31.12.2016 година в градовете живеят 504 707 души, или 75.2% от населението на областта, а в селата - 166 866 души (24.8%). Към края на 2016 год. населените места в област Пловдив са 212, от които 18 са градове и 194 - села. В 18, или в 8.5% от населените места живеят от 1 до 50 души. Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява в увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години. Към 31.12.2016 год. относителният дял на лицата на 65 и повече навършени години е 20.5% (137 519) от населението на областта. В сравнение с 2015 год. този дял нараства с 0.2 процентни пункта, а спрямо 2001 год. увеличението е с 3.7 процентни пункта. Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 23.9%, а на мъжете - 16.8%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - по-ниската средна продължителност на живота при тях. Към 31.12.2016 год. децата до 15 години са 14.4% (96 530) от общия брой на населението. Спрямо 2015 год. този дял се увеличава с 0.2 процентни пункта, а спрямо 2001 год. намалява с 0.2 процентни пункта. Към 31.12.2016 год. общият коефициент на възрастова зависимост - отношението на лицата под 15 и на 65 и повече години на 100 лица от населението във възрастовата група 15 - 64 навършени години, е 53.5%. През 2005 и 2015 год. този коефициент е бил съответно 43.7 и 52.7%. В градовете това съотношение е по-благоприятно - 50.1%, отколкото в селата - 64.8%. Промените във възрастовата структура на населението се изразяват в продължаващия процес на остаряване, което естествено води до нарастване на показателя за средната възраст на населението. През 2000 година този показател е бил 39.9 години, а през 2015 година - 43.1 години. Сега средната възраст на населението общо за областта е 43.2 години. Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст на населението е повисока в сравнение с тази в градовете. В градовете този показател има стойност 42.3 години, а в селата той е 45.9 години. Тенденцията на остаряване на населението довежда до промени в неговата основна възрастова структура - разпределение на населението под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху обхвата на населението във и над трудоспособна възраст оказва както остаряването на населението, така и законодателните промени в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране.
 
Населението над трудоспособна възраст през 2016 година е 160 723 души. За една година то е намаляло със 712 души. Това се дължи на високата смъртност на населението и на увеличаването на възрастовата граница за пенсиониране през последната година. Сред населението под трудоспособна възраст се очертава тенденция на увеличение. През 2010 в сравнение с 2009 година увеличението на тази категория население е с 343 души, а през 2016 година спрямо предходната - с 566 души. Сега населението под трудоспособна възраст възлиза на 102 364 души. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2016 год. това съотношение е 66. За сравнение, през 2001 год. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 122 млади хора.
 
 През 2016 година за първи път за последните три години се наблюдава намаление на броя на ражданията в областта и на равнището на раждаемостта. През 2016 година в област Пловдив са родени 6 413 деца, от които 6 363, или 99.2%, са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 305 деца. Коефициентът на раждаемост е 9.5‰2. От всички живородени през 2016 година 3 277 са момчета, а 3 086 - момичета, или на 1000 момчета се падат 942 момичета. В градовете живородените деца са 4 907, а в селата - 1 456 деца, или на 1000 души от градското население се падат 9.7 живородени деца, а на 1000 души от селското население - 8.7 живородени деца. Намаление на раждаемостта е регистрирана както в градовете, така и в селата. Раждаемостта в област Пловдив е малко по-висока от тази за България - с 0.4‰.
 
Формиралата се тенденция на намаляване на раждаемостта след 2009 година се дължеше предимно на намаляване на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на плодовитост3. Докато през 2009 година средният брой живородени от една жена е бил 1.55 деца, то през 2015 година той достига 1.61, а през 2016 година намалява до 1.56 деца. Като се има предвид, че броят на жените във фертилна възраст намалява и непрекъснато се увеличава средната възраст на майката при раждане на дете - 28.5 години за област Пловдив през 2016 година, може да се констатира, че намаленият брой на ражданията се дължи основно на тези фактори.
 
От 1991 - 1992 година започна да се формира тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания. Техният относителен дял от 24.2% през 1995 година нараства на 55.8% за 2015 година. През 2016 година броят на живородените извънбрачни деца е 3 469, или 54.5%. Високата извънбрачна раждаемост може да се обясни със значителното нарастване на броя на съжителствата сред младите хора, без те да са оформени в юридически брак.
 
  През 2016 година броят на умрелите е 9 824 души. В сравнение с предходната година техният брой е намалял със 119 души, като коефициентът на обща смъртност4 (14.6‰.) е с 0.1‰ по-нисък от този през 2015 година.   Смъртността продължава да бъде по-висока сред мъжете (15.6‰), отколкото сред жените (13.7‰) и в селата (19.6‰), отколкото в градовете (13.0‰).
 
Равнището на общата смъртност на населението в област Пловдив е по-ниско с 0.5‰ от средното за България.
 
 Естествен прираст на населението Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. И тъй като от 1990 година досега умират повече хора, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна стойност, в резултат на което населението на областта непрекъснато намалява. През 2016 година абсолютният брой на естествения прираст е минус 3 461 души. Това е третото намаление на населението в резултат на естествения прираст след 2006 година. Стойността на коефициента на естествения прираст6 е минус 5.1‰; в селата - минус 10.9‰, докато в градовете тази стойност е минус 3.2‰ През 2016 год. са регистрирани 2 801 юридически брака, като те са със 116 по-малко от предходната година и това е второ намаление след 2010 година. От тях 80.1% са в градовете. В селата са сключени 558 брака.
 
През 2016 година броят на регистрираните бракоразводи е 996 и е с 2 по-голям от този през 2015 година. Над 82.7% от тях се отнасят за градовете. Почти 94.0% от разводите са по взаимно съгласие, 4.4% са поради несходство в характерите, а за 0.9% от тях причината е фактическата раздяла.
  Вътрешната миграция включва лицата, които са променили настоящия си адрес в рамките на областта и страната. През 2016 година в преселванията между населените места в областта и страната са участвали над 4.6 хил. души, които са с 1.0 хиляди по-малко в сравнение с предходната година. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 42.4% са мъже и 57.6% - жени. По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (35.4%), следвани от лицата под 20 години (25.8%). Значително по-малък е делът (20.8%) на лицата на 60 и повече навършени години и на тези на 40 - 59 години - 18.0%.
Вътрешната миграция включва лицата, които са променили настоящия си адрес в рамките на областта и страната. През 2016 година в преселванията между населените места в областта и страната са участвали над 4.6 хил. души, които са с 1.0 хиляди по-малко в сравнение с предходната година. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 42.4% са мъже и 57.6% - жени. По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (35.4%), следвани от лицата под 20 години (25.8%). Значително по-малък е делът (20.8%) на лицата на 60 и повече навършени години и на тези на 40 - 59 години - 18.0%.
  Най-голямо движение има по направлението „село - град“. Над 1.7 хил. души (37.4%) са сменили местоживеенето си от село в град. С по-малък обхват са миграционните потоци по направленията „град - село“ - 1.4 хиляди (29.8%) и над 1.1 хиляди (24.0%) по направлението „градград“. Най-слабо изразено е движението между селата. От всички мигранти през 2016 година 406 души (8.8%) са се преселили от селата в селата. В резултат на преселванията между градовете и селата, населението на градовете се е увеличило с 347 души, респективно с толкова е намаляло населението в селата.
 
 
Преселващите се, избрали за свое ново местоживеене област Пловдив са 9 824. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив са София (столица) - 9.0%, Пазарджик - 6.6%, Смолян - 6.0%, Хасково - 5.1% и Стара Загора - 4.9%. В резултат на механичния прираст населението на областта през 2016 год. се е увеличило с 1 751 души. През 2016 год. 1 573 души са променили своя настоящ адрес от областта в чужбина, като от тях 50.5% са мъже. Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в Пловдивска област, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2016 год. 1 396 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в Пловдивска област. Относителният дял на мъжете е 48.6%, а на жените - 51.4%.
 
През 2014 година в НСИ е актуализирана демографската прогноза за развитието на населението по пол и области в перспектива до 2070 година. Тенденциите в перспективното развитие на населението в областите по пол и възраст са обвързани със съответните проекции в националната прогноза (I вариант - реалистичен) общо за страната, която удовлетворява концепцията за конвергентност на страните от ЕС.
 Oчакванията са през 2070 година населението в Пловдивска област да намалее със 107 720 човека или 15.9%. При мъжете намалението е с 44 044 човека или 13.5%, а при жените - с 63 676 лица или 18.2%. Средното намаление на населението през периода 2015 - 2070 година е с 1.6% на петгодишен период.

И през 2016 г. населението на България е намаляло, показват данните на Националната статистика. Българите са 7 101 859 души или с близо 52 000 по-малко от предходната година. Изнесените данни са още по-песимистични от статистиката, огласена от ЦРУ през февруари т.г. В нея се посочваше, че към юли 2016 г населението на България е 7 144 653. По раждаемост се нареждаме на 212 място, а по смъртност – на второ в света. На всеки 1000 души се раждат по 8,8 и умират по 14,5 души Възрастните хора над 65 години са 20% от населението, а децата до 15 години едва 14 на сто. Застаряването е вдигнало средната възраст до 43,5 години, сочат още данните на НСИ. Продължава и процесът на миграция от селата към градовете - 73 на сто от българите живеят в градовете или над 5 милиона и 200 хиляди. Най-много хора се заселват в София. С близо 1000 е намалял броят на родените деца – през 2016 г. те са 65 000. Раждат се предимно в семейства без сключен брак или в 58% от случаите. Според данните на НСИ мъжете са 3 449 978 или 48,6% от населението на страната, а жените 3 651 881 или 51,4% от населението. На 1000 мъже се падат по 1059 жени.