Омбудсманът Мая Манолова и президентът на КНСБ Пламен Димитров внесоха днес в Народното събрание пакет от законодателни промени, насочени срещу т.нар. „модерно робство“ - не плащане на заплати, осигуровки, извънреден труд и не изпълняване на социални ангажименти.
 „Институцията на омбудсмана и КНСБ ежедневно сме заливани от жалби срещу некоректни работодатели, които издевателстват над своите работници. Това са случаи на експлоатация, на „съвременно робство" в които служителят работи безплатно, а в същото време семейството му и децата му гладуват. Във всички тези случаи работниците са оставени да се оправят сами. Държавата, както и некоректните работодатели са се скрили, а институциите вдигат рамене с израза „нищо не може да се направи“, каза Манолова пред журналисти в парламента.
Тя обясни, че предлаганите промени засягат седем закона, като всички предложения са на база конкретни случаи, възникнали в практиката.
„Само през последните два месеца казусите с некоректни работодатели са близо 20“, уточни омбудсманът.
Мая Манолова бе категорична, че на първо място трябва да се забрани продажбата на фирми на клошари, както и продажбата на предприятия и дружествени дялове без работодателите да са изплатили всичко дължимо на своите служители.
Пакетът от мерки предвижда още да се даде възможност на работниците да започват производство по несъстоятелност, когато работодателят им е в неплатежоспособност и сам не е направил това, като условието е да има две неплатени работни заплати. И още - настоява се за преместване на вземанията на работниците на първо място сред привилегированите кредитори, за да могат те първи за бъдат удовлетворени при осребряването на имуществото на техния работодател. Друго предложение е да се забрани на фирми, които не са си изплатили заплатите и осигуровките, да участват в обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители.
„Изключително важно е да се направят промени в Закона за гарантиране на вземанията на работници и служители от фалиращи предприятия, защото в момента този фонд съществува формално. За миналата година е разплатил 2 млн. лв., едва на 250 души, при положение, че в него са събрани над 250 млн. лв. и целта му е не просто да събира и оправдава тези средства, както се гордее ръководството  на фонда, а да подкрепя и да обезщетява работниците в случаите, в които техните работодатели са изпаднали в неплатежоспособност и са в несъстоятелност“, категорична бе Мая Манолова.
Тя предлага още разширяване на контролните правомощия на Инспекцията по труда, която да може да извършва проверки във фирми и след като са прекратени трудовите правоотношения с работниците.
Омбудсманът обяви, че предстои да бъден внесена в Конституционния съд жалба срещу чл. 245 от Кодекса на труда, който задължава работодателите при финансови затруднения да разплащат на своите работници до 60% от дължимите възнаграждения.
„Разбирането ми като омбудсман и текстът на Конституцията е пределно ясен – за положения труд се дължи пълно възнаграждение“, отсече Манолова.     
 „През последните 10 години ние системно поставяме въпросите за неизплатени заплати. Знаково е, че правим това във втория работен ден на парламента. Това показва колко е важна тази тема за нас. Силно се надявам, че този парламент ще има друга воля и друг дух. Този проблем е брадясъл и трябва да бъде решен максимално бързо“, допълни президентът на КНСБ Пламен Димитров.