Стотици майки на деца с увреждания излязоха на пети пореден протест от миналата година насам, недоволни, че досега се сменят правителства, а резултат няма, предане Кanal 3.

Ако отново управляващите не се заемат с работа по изпълнението на техните със спалните чували, с газовите котлони, ако трябва, ще лягаме по пътищата, но обитателите на този пансион /б.ал - Народното събрание/ трябва да започнат да работят и на онзи пансион, наречен МТСП", коментира журналистката Красимира Обретенова, която е майка на дете с увреждане и е посветила изцяло 24-часа в денонощието на грижи по него. Тя посочи, че нищо не се е променило от предишния им протест насам, когато министър на социалната политика беше Зорница Русинова от ГЕРБ, сега зам.-министър. И тя, и чиновниците в социалното министерство се вълнуват само от заплатите си, негодува Красимира. "Това е абсолютно безумие, което тя сътвори с промените от 930 лв. в закона за семейните помощи за деца. Това беше изключителен цинизъм за децата над 18 г. и за цялото общество. Първо, обществото остана с впечатление, че ние всички семейства на деца с увреждания забогатяхме", възмути се майката. И допълни, че обществото се е раздразнило, а тази най-висока сума беше за инвалидизираните на 90 и 100 процента, за останалите - мното по-малко. "Тези пари послужиха за предизборен актив на ГЕРБ", категорична е Красимира.

При жените дойдоха и с децата си в инвалидни колички, въпреки майския студ. Ние говорим за 500 хил. семейства, това също е част от обществото, възмути се Красимира Обретенова, майка на дете с увреждане от Добрич, която се принуди да се премести в София, само заради по-големите възможности за рехабилитация.

При протестиращите, които настояват за Закон за личната грижа и диференцирано отношение към специфичните нужди на всяко дете, дойдоха само депутати от БСП и Воля. Хората се оплакаха пред тях от своите национално представени организации, които не защитават интереса им, и поставиха проблема с децата над 18 г., които вече не са третирани като такива, а всъщност си остават цял живот безпомощни, но съвсем захвърлени от държавата.