Днес в късния следобед на официална церемония в дома на Патриарха на българското книгоиздаване Христо Г. Данов в Пловдив, в рамките на ежегодната инициатива "Пловдив чете", бе връчена Националната награда "Христо Г. Данов" 2017 г.
Престижната награда се присъжда ежегодно за принос в националната книжовна култура през едногодишния период от последното й връчване. Насочена е към всички творци, свързани със създаването и популяризирането на книгата - автори, преводачи, издатели, художници, критици, библиотечни дейци, книгоразпространители. Неин обект са всички жанрове в областта на литературата - художествена литература, хуманитаристика, литература за деца, електронно издаване и нови технологии. Наградата представлява малка пластика, диплом и парична сума.
В тържествената церемония в къщата музей на Христо Г. Данов в Пловдив взеха участие и заместник-министърът на културата Амелия Гешева, както и зам.-кметът по култура на Пловдив Александър Държиков.
Националната награда "Христо Г. Данов" за принос в българската книжовна култура е учредена през 1999 г. от Министерството на културата, от тогавашния Национален център за книгата и община Пловдив във връзка с провеждането на "Европейски месец на културата". Oтличията по традиция се връчват на официална церемония в Стария Пловдив в къщата музей на Хр. Г. Данов.
Журито, в състава на което бяха Георги Ангелов, Румен Леонидов, Цочо Бояджиев и Кирил Гогов, избра най-добрите сред номинираните през тази година на последното си заседание в дома музей „Христо Г. Данов” преди самата церемония на 16 юни 2017 г.
Ето и пълен списък на отличените:
Националната награда "Христо Г. Данов" 2017 г.
Националната награда „Христо Г. Данов” за цялостен принос в националната книжовна литература се присъжда на проф. дфн Анчо Йорданов Анчев (Анчо Калоянов).
Наградени в отделните категории
Категория „Българска художествена литература“
· Недялко Славов - за романа "Камбаната" - ИК "Хермес"
Категория „Преводна художествена литература“
· Майа Разбойникова – Фратева - за превода на „Писма до един млад поет. Писма до една млада жена“ от Райнер Мария Рилке - изд. „Колибри“
Категория „Хуманитаристика“
· Христо Трендафилов - за "Цар и век. Времето на Симеона" - изд. УИ "Епископ Константин Преславски", Издателство "Фабер"
Категория „Изкуство на книгата“
· Издателство на Нов български университет – за „Романтикът Димитър Добрович 1816-1905“ от Ружа Маринска
Категория „Издание за деца“
· Васил Сотиров – за „Няма грешка, има смешка“ – изд. „Жанет 45“
Категория „Книгоразпространение“
· Пламен Божилов - книжар на пл. "Славейков"
Категория „Представяне на българската книга“
· Юрий Дачев - за предаването „Рецепта за култура“ по БНТ 2
Категория „Библиотеки и библиотечно дело“
· Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ – гр. Габрово
Категория „Електронно издаване и нови технологии“
· "Аз чета" - сайтът за твоята книга
Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ –
за цялостен принос в националната книжовна култура –
проф. дфн Анчо Йорданов Анчев (Анчо Калоянов)
Проф. дфн Анчо Йорданов Анчев (Анчо Калоянов) е роден на 25 септември 1943 г. в с. Бъзовец, Русенско. Завършва висше образование във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” със специалност „Българска филология“. От 1972 г. е асистент по български фолклор във великотърновската Алма Матер, където трайно насочва вниманието си към проблемите на обредния фолклор и българската митология. През 1989 г. е доцент, а понастоящем и професор в същия университет.
Обект на научните му интереси са архаичните пластове на българския фолклор (митология, езичество, шаманство), както и проблемите на българската култура. Проф. Калоянов е белетрист, член на Съюза на българските писатели от 1980 г. Автор е на книгите: „Последното жито на лятото” (разкази, 1970 г.), „Селищна могила” (новели, 1976 г.), Димитър Злочести и Войводата Патрев” (исторически роман, 1978 г., 1987 г., 2016 г.), „Седмият живот” (разкази и новели, 1981 г. ), „Престолнина” (есета, 1985 г.), „Див огън” (исторически роман, 1997 г., 2008 г. ), „Девети” (2003 г.) и др. По разказа „Страдивариус” от „Седмият живот” е заснет едноименен филм с режисьор Ст. Заверджиев. Публикувал е изследванията „Български митове” (1979 г.), „Българското шаманство” (1995 г.), „Старобългарското езичество” (2000 г., 2002 г.) и „Старобългарските шамани. Религиозен опит и социални функции VIII-XII в.” (2003 г.), „Славянската православна цивилизация. Началото 28 март 894 г ” (2007 г.), „Славянската православна цивилизация. Т. 2. Преславският номоканон” (2012 г.), „Славянската православна цивилизация. Т. 3. Неделникът на българските патриарси и архиепископи” (2013 г.)
Продължителната изследователска научна дейност на проф. А. Калоянов в областта на българската култура е съпроводена и с целенасочена работа като преподавател. Негови възпитаници са изтъкнати изследователи в полето на фолклористиката, етнологията и литературознанието, научни и музейни работници, журналисти и учители. Над 20 години проф. А. Калоянов е ръководител на студентските кръжоци „Акад. Михаил Арнаудов” по фолклор и „Емилиян Станев”, предназначен за млади поети и писатели. Участник е в множество национални научни симпозиуми по проблемите на българския фолклор и култура, както и на международни славистични конгреси.