През 2016 г. линията на бедност за област Пловдив e 288.42 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 20.4% от населението на областта. Данните бяха изнесени от Териториалното статитистическо бюро към НСИ.
 В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 14.2%, а относителният дял на бедното население - с 0.5 процентни пункта.  Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2016 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 20.4 до 24.1%, или с 3.7 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 40.4%, или с 20.0 процентни пункта.В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги.

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (57.1%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (55.3%). Успоредно с това 1.3% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.4% - цветен телевизор, 9.8% - автоматична пералня, а 38.6% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Над една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 35.1% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си.
Домакинства с нисък интензитет на икономическа активност Лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59-годишните с изключение на студентите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтния период.

През 2016 г. 49.3 хил. лица на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 12.6% от населението, като спрямо 2015 г. относителният им дял се увеличава с 0.3 процентни пункта.
Комбиниран индикатор Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020” от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност. Комбинирането на трите показателя показва, че през 2016 г. 38.8% от населението, или 261.7 хил. лица са били в риск от бедност и социално изключване. Стойността на показателя намалява с 0.3 процентни пункта спрямо 2015 г., при жените - с 2.1 процентни пункта, докато при мъжете имаме увеличение с 1.8 процентни пункта.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта. През 2016 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик - съответно 194 и 204 лв., а най-високата - в област София (столица) (473 лв.), следвана от областите Стара Загора (332 лв.) и Габрово (328 лв.).  Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31.4%, Пазарджик - 28.2% и Варна - 26.6%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Ямбол – 14.4%, Силистра - 14.9%, и Благоевград - 15.7%.Линията на бедност за 2016 г. намалява спрямо 2015 г. в 21 области, като най-голямо е намалението в областите Благоевград (с 19.2%), Враца (с 16.9%), Видин (с 16.3%), Пловдив (с 14.2%), Варна (с 13.1%), Русе (с 12.7%) и Ловеч (с 10.5%). Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от труд за всички области, по-съществено в областите Видин и Враца – съответно с 29.2 и 28.2%.  Линията на бедност за 2016 г. се увеличава спрямо 2015 г. в областите Кърджали (със 17.0%), Смолян (с 13.4%), Кюстендил (с 8.6%) и Монтана с 3.6%. Водещите причини за увеличението са:  Увеличаване на относителния дял на заетите лица в наблюдаваната съвкупност (с 4.7% за област Силистра и с 3.6% за област Смолян).  Увеличаване на средния размер на дохода от пенсии в областите Смолян (с 49.9%), Монтана (с 41.1%) и Кърджали (с 33.9%).  Намаляване на броя на безработните и други икономически неактивни лица.
 Област Ямбол е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете – 9.1%, а с най-високо равнище е област Сливен – 29.9%. В област Силистра жените са с най-ниско равнище на бедност – 13.5%, при 32.8% за област Сливен. В областите Ямбол, Русе, Смолян, Стара Загора и София (столица) относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В десет области – Ловеч, Велико Търново, Монтана, Габрово, Благоевград, Добрич, Силистра, Перник, Видин и Враца, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.