Сайтът на президентството публикува втората стенограма от срещите през лятото на 2014 г. на политическите лидери, ръководството на БНБ и президента Росен Плевнелиев по въпроса със случващото се в този момент в Корпоративна търговска банка и въобще в банковия сектор.

Първата среща е проведена на 29 юни, а втората, чиято стенограма беше публикувана днес, е на 14 юли.
За разлика от първата среща, на втората прави впечатление присъствието на главният прокурор Сотир Цацаров.
В документа президентът Плевнелиев пита защо банковият надзор е представил КТБ като „най-перфектната банка на планетата” три месеца преди източването, а управителят на Централната банка отговаря, че вината е на самия трезор.
 „Този доклад показва КТБ като най-перфектната банка на планетата. Тя е пет пъти по-добра от много други банки, три пъти по-добра от средноевропейското. Два дни по-късно се случи случката. Кой носи отговорността?”, пита Плевнелиев.
"Ако някоя банка, в случая КТБ, е проявила такъв подход и е докладвала лъжливи и нагласени данни, това няма как да се види от „Банков надзор” на 3-месечна база”, обяснява управителят на БНБ по това време Иван Искров.
Главният прокурор пък докладва за хода на досъдебното производство срещу подуправителя на БНБ с ресор банков надзор – Цветан Гунев, за кредитите от 3,5 млрд. лв. и срещу счетоводители от банката за касови липси в размер на 205 млн. лв.

 В началото на юни Румен Радев оповести съдържанието на стенограмата от първата Консултативна среща при президента на Република България Росен Плевнелиев с лидерите на парламентарно представените политически партии в 42-рото народно събрание и част от министрите в тогавашното правителство, проведена на „Дондуков“ 2 на 29.06.2014 г.
Още тогава Радев напомни, че истината за случилото се с КТБ и идентифицирането на отговорните за колапса на финансовата институция би следвало да бъде търсена в рамките на съдебен процес. „Истината трябва да се фокусира и да се търси в съда. Там е мястото, където трябва да разберем какво се е случило с тази банка. Трябва да имаме доверие в българския съд, макар и да има много какво да желаем от българската съдебна система“.

Фондът за гарантиране на влогове в банка /ФГВБ/ похарчи - 2.5 млрд. лв. – всичко, което беше събрано от вноски на банки. Наложи се фондът да вземе още 1.2 млрд. лв. назаем от министерство на финансите, за да изплати гарантираните от закона спестявания в размер на 3.7 млрд. лв. Това от своя страна предизвика нарастване на отчетения за страната дефицит от 3% до 5.2%, което пък ни вкара в групата от европейски страни с макроикономически дисбаланси. Имаше и печеливши – това са тези, които бяха получили заеми от банката. По данни към 2014 г. раздадените заеми са около 5.2 млрд. лв. След намесата на БНБ и квесторите на поставената под специален надзор банка, значителна част от тези кредити в размер на 4.2 млрд. лв., по оценка на наети за целта оценители, бяха обявени за несъбираеми. Това по каноните на счетоводството, води до загуби и стопяване на капитала на банката – законова причина тя да бъде обявена в несъстоятелност. Имаше спорове от коя дата да е началото на тази несъстоятелност. Това е от значение за прилагане на правните разпоредби за евентуалните претенции към т.н. маса на несъстоятелността.