Проектите за модернизация на Въоръжените сили не са в синхрон с това, което се случва в ЕС, и аз виждам желание не да се реализират, а да се протакат. С това последно решение България се връща обратно в 2011 г., в която тепърва започна процесът, когато се искаше информация. Това заяви президентът Румен Радев пред журналисти, в отговор на въпрос как разчита сигналите, които идват от правителството и дали очаква рестарт на проектите за модернизация на Въоръжените сили. Държавният глава откри днес Национална конференция „Отбранителна и аерокосмическа индустрия и изследвания“, посветена на създаването на Европейския фонд за отбрана.

Румен Радев посочи, че като човек, участвал лично в процеса по  модернизация, през цялото време се е опитвал българските ВВС да придобият нови бойни самолети – „мощни, съвременни, най-добре Ф-18, нов „Еврофайтър“, нов „Рафал“, нов Ф-16, прекрасни самолети. Но винаги сме катастрофирали в тези си опити с цената, която надхвърля определената финансова рамка“. Държавният глава заяви, че много ще се радва правителството да успее да постигне т. нар. политическа цена, но това няма да стане. „Виждал съм в последните 10 години как много държавници са опитвали да постигнат тази цена, никой не успя. Тези самолети струват пари. Те надхвърлят, пак казвам, чувствително финансовата рамка, която ни е определена от парламента, нека не го забравяме. Разбира се, ако са решили да се дадат много повече пари, аз нямам нищо напротив. Стига да се намерят тези пари и стига да обясним на обществото, че те трябва да бъдат дадени“, добави президентът.

Запитан дали има проблем в комуникацията между институциите, тъй като първоначално е било декларирано, че преговорите с Швеция няма да се бавят и нарушават от работата на анкетната комисия в Народното събрание, а сега се прави обратното, държавният глава подчерта, че има пълен хаос и това е видимо.

Румен Радев беше категоричен, че в тази ситуация не вижда смисъл от нов  Консултативен съвет за национална сигурност, посветен на темите „Сигурност“ и „Отбрана“. „Не виждам смисъл. Обикновено тези съвети се правят, за да се надгражда, за да може когато сме взели едно решение, след три месеца да проследим как то се реализира. До момента няма никакви стъпки, никаква яснота както за повишаване на социалния престиж, на мотивацията на военнослужещите и на всички служители от сектор „Сигурност“ и на полицията, така и за проектите за модернизация. Те отиват в някаква безкрайност… Докато не видя някакви наистина, макар и малки, но конкретни стъпки в тази насока, да си говорим на следващите съвети за корупция, за съдебна реформа, за престъпност, за бедност“, подчерта още президентът Румен Радев.

В отговор на въпрос за поредицата граждански протести в Асеновград и други градове в страната, президентът беше категоричен, че гневът на хората е справедлив, но той не трябва да се използва за политически цели и създаването на междуетническо напрежение. Президентът призова органите на реда да овладеят положението и да не се допускат следващи провокации. По думите на държавния глава това са краткосрочните мерки, а в дългосрочен план е необходимо да се постави фокус върху образованието на ромите, а не на писането на безкрайни стратегии за интеграция.

Европейският съюз демонстрира все по-голяма решителност да поеме отговорност за собствената си сигурност. Само преди няколко дни Европейската комисия прие решение за стартиране на Европейски фонд за отбрана, който може да се превърне в двигател на развитието на отбранителната индустрия в ЕС. Това заяви президентът Румен Радев при откриването в София на Национална конференция „Отбранителна и аерокосмическа индустрия и изследвания“. Форумът се провежда под патронажа на българския държавен глава и е първият, посветен на създаването на Европейския фонд за отбрана. Очаква се Фондът да подпомага и координира цялата политика по изследване, развой и развитие на информационните и космически технологии, производството и аквизициите на отбранителна продукция, с акцент върху малките и средни предприятия.

Липсата на коопериране между страните-членки в областта на отбраната носи годишни загуби на ЕС до 100 млрд. евро. Около 80 % от аквизицията и над 90 % от изследванията и развоя се извършват на национална база, подчерта в изказването си президентът. Фрагментираният подход на ЕС към развоя и придобиването на основни бойни системи води също до финансови загуби, посочи още държавният глава и подчерта, че в резултат на този фрагментиран подход основните бойни системи в ЕС наброяват 178 типа, докато в САЩ те са само 30. В ЕС има 17 основни типа бойни танкове, в САЩ - само един тип. „Създавайки този фонд ЕС поема по нов път – път на интеграция и оптимизация, водещи до по-голяма конкурентоспособност и ефективност“, категоричен беше Румен Радев.

Провеждането на тази конференция в България не е случайно, подчерта още президентът и припомни традициите и постигнатите успехи на страната ни в научните изследвания в областта на отбранителната индустрия и космоса. България е третата държава, изпратила храни в космоса, шестата държава със свой космонавт, осемнадесетата, която разполага със свой спътник.

Държавният глава призова също така да бъде използван потенциалът на високообразованите български специалисти, който да бъде вложен в отново отчитащата успехи национална отбранителна индустрия, както и в позитивната тенденция на развитие в сектора на информационните технологии в България.

Президентът Радев благодари на европейския комисар по вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и малки и средни предприятия Елжбета Биенковска за участието и във форума, който дава възможност на българските научно-изследователски организации и на отбранителната ни индустрия да се запознаят с възможностите за коопериране с Европейския фонд за отбрана, както и на представителите на Фонда да се запознаят с потенциала на българската наука и българската отбранителна индустрия. „Най-важната цел пред нас е да интегрираме България във водещите европейски проекти в областта на сигурността и отбраната“, подчерта още в изказването си на форума държавният глава.

По покана на президента Румен Радев специално участие в конференцията взеха Елжбета Биенковска, европейски комисар по вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и малки и средни предприятия, Хорхе Домек, изпълнителен директор на Европейската агенция за отбрана (ЕАО), заместник министър-председателят Томислав Дончев, както и десетки учени и предприемачи в сферата на информационните технологии, отбраната и изследванията на космоса.