По време на Световното първенство по гребане за мъже и жени до 23 години президентът на Световната федерация (FISA) Жан-Кристоф Ролан присъства на втори голям шампионат, на който домакин бе Пловдив. Олимпийскиият и световен шампион бе у нас и през 2015 г., когато също се проведе планетарно първенство до 23 години. Той със сигурност ще дойде в България и догодина, когато Пловдив посреща Световния шампионат за мъже и жени. С господин Ролан, който ръководи централата от месец юли 2014 г. разговаряме за настоящето и бъдещето на гребането и за организацията на приключилото Световно първенство до 23 години.

–    Господин Ролан, Вие сте гребец и президент на  FISA.  Ако сравним световното гребане с една лодка, в добра работна кондиция ли е тази лодка?
–    Светът на спорта се развива много бързо и за това е изключително трудно да се прави сравнение с други спортове. Гребането има много дълга традиция, но трябва да се адаптираме към средата, която е динамична. Проблемът е, че има все повече и повече спортове, но концентрацията на вниманието на хората е върху ограничен брой от тях. В този свръхконкурентен пейзаж, трябва да се борим, за да запазим нашата позиция в олимпийското движение, където спортът ни има добро място. Така че - да,  гребната ни лодка се движи добре.
–    През 2015 година разговаряхме с Вас за географията на гребния спорт. Тогава Вие ми казахте, че очаквате нови страни да се приобщят към гребането. Колко нови федерации има досега във FISA?
–    Ние спечелихме към гребането още девет федерации, в сравнение с 2015 година. Тогава бяха 142, а днес са 151. И ще бъдем 153 на тазгодишния конгрес на FISA?
–    С какво гребането привлича младите хора? Защо един младеж да започне да тренира гребане?
–    Мисля, че ние живеем в свят, в който е все по-трудно да привлечеш младите, защото имат достъп до много неща – технологиите, видеоигрите. Как тогава да ги привлечем към гребането? От една страна имаме доста дълго време на „чиракуване“ в гребането, трябва време да опознаят спорта ни, изискват се много усилия. Фазата на обучение е много трудна. В други спортове още от първата минута забавлението започва: давам топката и почваш да я риташ. В гребането не се забавляваш. Гребането не е игра. В много спортове забавлението е в играта. При нас, когато се качиш на лодката и си нов в гребането, ще трябва да се научиш първо на дисциплина, на техника, а това не е никак лесно. Как тогава да привлечем младите? Да, те минават дълго обучение, но след това си дават сметка за всички ползи, които ти дава гребането. Това е комплексен спорт, който изисква много усилия, така че ние привличаме младите, които имат вкус към усилията. Но също така да имат вкус към екипната работа. Гребането е екипен спорт. Цялото удоволствие да бъдеш на вода, да се плъзгаш по нея с лодката – ето това е прекрасното. Истината е, че гребането няма да привлече масите, това не е широко достъпен и широко популярен спорт. Бих казал, че гребането няма да привлече милиони и милиони млади хора, но ние сме част от спортния пейзаж, имаме своите разбиращи почитатели и е нормално да се борим за нашия спорт в бъдещето.
–    Много често гребци и треньори питат има ли възможност FISA да разреши теглото на лодките да стане по-малко, за да бъдат те по-бързи?
–    Ще отговоря в две точки. Първо: в нашият спорт постиженията се дължат на гребците, а не на оборудването. Това не е както във Формула – 1. Там, ако имаш добра кола и добър мотор печелиш. И дали си добър пилот или лош пилот няма толкова голямо значение. В гребането този, който печели е този, който е най-добрият. И не защото има най-добрата и най-скъпа лодка. Ние искаме, ако оборудването се развива, всички да могат да се възползват от по-съвършените материали и технологии в лодкостроенето.  Второ: лодките са скъпи спортни уреди. Искаме да се ограничи предимството на федерациите, които имат повече средства пред тези, които нямат толкова. Следователно в нашите правила се ограничава теглото на лодката. Защото този, който има повече пари и си купи по-лека лодка ще има предимство. Ние искаме всички гребци да имат едни и същи условия. Сегашните лодки са много усъвършенствани. Ние сме се възползвали от технологичното развитие, производителите на лодки използват супер материали като карбон. Но какъвто и да е екипът, от която и страна да е – имат едни и същи лодки. Ако утре оставим свободно производство на лодки без ограничение в теглото, ще имаме страни, които ще направят големи инвестиции, ще направят много добри лодки и техните гребци ще ползват предимства. Някои казват – о, FISA е старомодна, тя не иска нововъведения. Но ограниченията в теглото на лодките е за доброто на нашия спорт. Ние искаме съвършенството да бъде на атлетите, а не на лодките.
–    Господин Ролан, разкажете ми за един работен ден на президента на FISA. Как преминава денят Ви?
–    Най-напред трябва да уточним едно нещо – длъжността на президента на FISA е мисия. Аз не съм заплатен за това, че съм  президент на FISA. И трябва да организирам моето работно време като функция на моята професионална дейност и да вмъкна задълженията ми на президент на FISA. Имам шанса да работя на същото място, където е седалището на FISA и не губя време да отивам от едно място на друго. Давам много от себе си на FISA. Представлявам всички национални федерации,  организирам и  водя стратегията на гребането в световен мащаб. Връзките с олимпийските движение също е много важна част от работата ми. Бъдещето на гребането зависи също така и от мястото му сред другите спортове. Ролята ми е да осигуря достойно място на гребането в света на всички олимпийски спортове.
–    А остава ли Ви време за състезания по гребане?
–    За съжаление „греба“ не на вода, а тренирам активно на ергометър. Имам тренажор в къщи, тук в Пловдив президентът на организационния комитет Иван Попов ми е осигурил един ергометър, за да не прекъсвам тренировките си. Сутрин правя един сеанс и през деня се чувствам много работоспособен.
–    Господин Ролан, какво от опита на сегашното световно първенство да пренесем на следващото голямо първенство за мъже и жени през 2018 година в Пловдив?
–    Сегашния шампионат не е състезание, което да се провежда за първи път в Пловдив. Тук имате опита от няколко шампионата, които бяха реализирани на гребния канал в Пловдив. Мисля, че организационният комитет на Пловдив придоби много добър опит. През 2018 година световният шампионат за мъже и жени ще бъде едно ниво по-високо. Състезанието не е от същия размер, много повече хора ще дойдат. Аз нямам някакво притеснение и за следващото състезание, но знам и откъде ще дойдат трудностите. Екипът на Иван Попов и самият той имат достатъчен опит и те ще успеят в организацията на един добър световен шампионат. Единственият проблем, за който говорим от години е вторият гребен канал. Беше ни обещано да има такъв, но за съжаление ситуацията не зависи от волята на организаторите. Надявам се да го построите, тъй като броят на лодките  ще е много по-голям. Когато определихме домакинството на Пловдив на Световното първенство през 2018 година, имахме надеждата да разполагаме с този канал. Без него ще е по-трудно.
–    Можете ли да кажете еднозначно дали сте доволен от организацията на Световното първенство в Пловдив?
–    Ако трябва да отговаря с една дума – да. Категорично да. Мисля, че  направихме много, много успешен шампионат. Още веднъж да кажа, че зад очевидната лекота, с която премина шампионатът има много голяма работа, която е извършена от организаторите. Сигурно е имало трудности, но ние отстрани видяхме само гладката работа на всички екипи. Надявам се досегашният опит на Пловдив да бъде капитализиран за следващата година в най-голямото състезание по гребане в света.