В края на месец септември художникът Ангел Василев, наричан с любов от приятелите си Ачо, щеше да навърши 70 години. Но завинаги остана на 66. Съдбата на артиста, обаче, му дава шанс да надживее краткия земен път и чрез творчеството си да бъде съвременник на поколенията след него.
Вили, съпругата на Ангел Василев, и Градската художествена галерия организират среща на пловдивчани с един от техните любими художници, пресъздал поетично и с намигване пъстротата и очарованието на филибелийските нрави и пейзажи от отминали епохи.
Писателят Недялко Славов ще открие изложбата на своя дългогодишен приятел на 5 септември от 18,00 часа в Залите за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“ №15. Известният цигулар Мичо Димитров ще посвети на художника свое изпълнение.
„Произведенията на Ангел Василев не следват устрема на човека към Бога, но имат божествена сила, която превръщат в човешка енергия, за да придобият нови измерения. Те предизвикват размисъл, а смешното им представяне се превръща в радост, която лъха от картините”, казва за художника Янис Митракас, носител на титлата Архонт и иконописец на Вселенската патриаршия.
Любовта към Пловдив и неговите обитатели, носталгията по добрите стари времена на градски шик и пленителна свенливост се илюстрират дори с имената на циклите: „Моят град”, „Нежността”, „Да докоснеш мечтите си”, „Площада”, „Уличните музиканти”, „Трите грации”, „Ухажори”, „Улицата”.
„Ярък и запомнящ се художник с характерен, инспириран от традицията в българското изкуство и култура стил. Неговата безкрайна поредица от характерни персонажи в приповдигнато настроение, илюстрира теми от градския фолклор. Действието има оптимистичен характер и внушава празничност. В безкрайното богатство от образи умело съжителстват ретро визията и съвременното послание.” Обобщението е на директора на Градска художествена галерия – Пловдив изкуствоведа Красимир Линков.
За носителя на Награда „Пловдив“ за 2000 година режисьорката и почитателка на творчеството му Мая Вапцарова отбелязва: „В тези картини човек се радва не само на един изключителен почерк, чисто човешки, но и на една магия, в която може би се крие тайната за нашия живец. Не чувствате ли как в леката носталгия се проявява едно чувство, че в палитрата от изключително добре композирани фигури и цветове човек трябва да намери и своето място или поне да потърси някакъв път, за да впише себе си.“
Изложбата ще продължи до 01.10.2017г.