Театър "Българска армия" представя тази вечер  "Саломе" от Оскар Уайлд на фестивала "Сцена на кръстопът" в Пловдив. Пиесата ще се играе от 19.00 часа на Голямата сцена. на Драматичен театър Пловдив.
Превод: Людмила Евтимова
Постановка: Диана Добрева
Сценография и костюми: Нина Пашова
Музика: Петя Диманова
Хореография: Диана Добрева
Хореография: Деян Георгиев
Фотограф: Иван Дончев
Участват: Диана Добрева, Милен Миланов, Анастасия Ингилизова, Александър Евгениев, Веселин Анчев, Деян Георгиев, Луизабел Николова, Асен Кобиларов, Петя Диманова
"Саломе" е пиеса за забранения поглед на изкушението. Всеки поглед разкъсва битието. Всяко проглеждане убива. „Саломе” е песен за света, който не е готов за Вестта и Вестителя. За едничката Вест, която заслужава очакване – идването на Спасителя. От пашкула на пророка изпълзяват пеперудите на страстта. Шарките по крилете са азбука на злото. Бог избледнява, докато отсечената глава на пророка пада върху сребърното блюдо като нафора за безверници. Саломе- магнетичната юдейска принцеса, дъщеря на Иродиада, пожелава пророка и невъзможната й любов я превръща в чудовище. Забраненият поглед на изкушението и страстта са смъртната присъда на Йоан. Но дори отвъд прага на смъртта, отвъд жеста за сбогом, за човека винаги ще има Устни върху неговите изсъхнали Устни, Устни върху неговите безсънни клепачи, Устни върху неговото тревожно чело, Устни, които са любов, които отказват да го предадат, които отказват да приемат поражението му, Устни, които продължават да изричат името му с любов, в любовта….

От 19.30 часа в Камерната зала  Драматичен театър "Пловдив" ТР „Сфумато“ преставя „Оптически илюзии (Цирк)“ по текстове на Даниил Хармс, Михаил Булгаков и Юлиан Тувим
Адаптация и режисура: Катя Петрова
Сценография и кукли: Петя Караджова, Борис Далчев
Музикално оформление: Светлозар Георгиев
Фотограф: Никола Грозданов
Участват: Ангел Калев, Анна-Валерия Гостанян, Велислава Маринкова, Дайяна Димитрова, Иван Шумаров, Любомир Желев

Спектакълът представлява некласически модел на цирк. Движение по ръба, когато не стъпваш на земята или падаш, но това няма никакво значение; жонглираш със собствените си мисли и с мислите на хората; правиш фокус, в който можеш да разглобиш човека на частите му, но когато ги събереш - те не съвпадат. Тогава, когато стойностите са обърнати с главата надолу или са разместени. Объркан, хаотичен свят, в който и хората и предметите не са на мястото си. Човешки цирк, в който смъртта е толкова абсурдна, колкото и самият живот.Това e словесен, игрови опит да се създаде портрет на човека във време, изпълнено с парадокси и противоречия, в което има подмяна на ценностните критерии. Модел на човешкото общество, който започва от баналното, конкретното, реалното ,и постепенно се разгражда, свежда до сюрреализъм и изчезва. Чрез общуване със зрителя, което не е конвенционално и е осъществимо при условие, че той приеме да има роля в играта, където предварително знае, че го очакват поражения, защото авторите му (основно Даниил Хармс), са задали правилата и са си осигурили победата със своите неочаквани финали. И ще завърши безапелационно с едно небрежно махване с ръка. Без какъвто и да е коментар.