Форум на тема „България в Европейския съюз:10 години по-късно“ се проведе в Дом на културата „Борис Христов“. Официален гост на събитието бе г-н Стефан Стоянов заместник-кмет на община Пловдив с ресор „Образование, бизнес развитие, европейски политики и международно сътрудничество“.
Той откри форума и заяви, че през изминалите 10 години се е наложило взимането на много тежки политически решения, вследствие на които имаме значителни постижения като нация и държава. „Еврофондовете са сред най-видимите ползи от членството на България в ЕС, като до момента страната ни е усвоила почти 21 млрд. евро, а е внесла членски внос в размер на 6 млрд. евро“, заяви пловдивският зам.-кмет. „Благодарение на еврофондовете, днес българското земеделие, предприемачество, туризъм, строителство и инфраструктура се развиват значително. Производството, само в Пловдив, индустриалната зона и региона, е почти толкова от БВП на България колкото е произвеждала цялата страна през 1997 г. Отново имаме растяща икономика, ниска безработица (под 3% за Пловдив и под 6% за областта). Компаниите, които се развиват, разширяват и навлизат в региона, са все по-високо технологични“, обясни Стоянов.
„Смело можем да заявим, че членството в НАТО и ЕС дава на България и гражданите права, като свободно придвижване в държавите от Съюза, улеснен достъп до образование в чужбина, живот в територия на добросъседство и просперитет и неограничен достъп до най-богатия световен пазар – този на Европейската икономическа общност. В цялата си история България не е била по-богата, но трябва да работим в посока подобряване качеството на образование, инфраструктура, развитие на обществото, за да достигнем изравняване със стандартите на централноевропейските и западни държави“, заключи той.
Ружа Смилова от Център за либерални стратегии обяви, че членството в ЕС е стабилизиращ вътрешнополитически фактор, подпомогнал преодоляването на значими кризи като рецесията, фалитът на КТБ и бежанците. Макроикономистът Георги Стоев бе категоричен, че според статистиката икономическият растеж не е впечатляващ, но размерът на заплатите както в държавния, така и в частния сектор – расте. „Икономиката променя структурата си, вече имаме икономика от нов тип – залага се на повече умения и знания. България изнася инвестиционни стоки – машини, части за машини, информационни технологии, инженеринг и други ценни за производителите стоки“. В заключение той обяви, че инвестициите в бъдеще ще бъдат реинвестирани печалби.
Относно образованието доц. Валентин Петрусенко от ПУ „Паисий Хилендарски“ съобщи, че от създаването на програмата Еразъм през 1987 година до момента, ползвателите са повече от 9 млн. младежи. Българските студенти се включват през средата на 90-те години. Към момента, най-активни ползватели на Еразъм са пловдивските Медицински и Аграрен университет.
Проф. Димитър Греков поясни, че еврофондовете са дали нов тласък на развитието на българското земеделие. „Оформя се земеделска класа, която трябва да се справя с икономически, екологични и териториални предизвикателства, но общата селскостопанска политика дава добри хоризонти, защото имаме прекрасни условия за развитие“, завърши той.
Артистичният директор на Фондация Пловдив 2019 Светлана Куюмджиева представи същността и целите на организацията, както и дейностите, свързани с домакинството на Пловдив за европейска столица на културата 2019.
Организатор на форума бе Областен информационен център – Пловдив. ОИЦ – Пловдив осъществява своята дейност по проект BG05SFOP001-4.001-0014 „Ефективно функциониране на областен информационен център в гр. Пловдив“, финансиран по Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд и е част от мрежата от 28 информационни центъра за популяризиране на Кохезионната политика на Европейския съюз.