Музеят „Борис Христов“ – София, гостува в Дома на културата „Борис Христов“ – Пловдив, с изложба за дома на Борис Христов в Рим. Мястото – фоайе II  етаж на Дома на културата „Борис Христов“ Откриване  - 11 октомври, 18.30 часа. Изложбата продължава до 18 октомври
Експозицията е в рамките на Петата национална среща „Съхраняване на националната идентичност на музеите в България като част от устойчивото развитие“. Организатори на срещата: Регионален етнографски музей – Пловдив в партньорство с Национален политехнически музей и Министерство на културата – дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“
 „Рим.Борис Христов.“ – така някога великият артист е подписвал многобройните пощенски картички, изпращани до близки и приятели .
Сега под това заглавие в 32 фотографски платна се разгръща виждането на  фотографа Светослав Чулин за Вечния град – градът събрал несметно архитектурно богатство и историческо наследство. Но и градът, към който погледът е различен, щом знаеш, че в него е живял и работил Борис Христов.
Кадрите с любимите  и вдъхновяващи  места на Борис Христов са своеобразен увод към главната цел на изложбата: днешен поглед към едно от даренията, които оперният артист оставя на България – разкошната вила на улица „Мадона ди Кампильо“. Тази вила,  в един от аристократичните квартали на Рим, по негова воля е превърната  в  Българска академия за изкуство и култура. Само за български певци, които да се обучават под прякото ръководство на Маестрото.
В сюжета на този фото-разказ са вплетени и екстериори и интериори от вилата, потопена в светлосенките на прелестния парк.  Монументалните кадри  са съчетани с любопитни детайли.  Един от тях е жезълът от „Борис Годунов“ – тежкият символ на властта. Да играеш с този жезъл се изисква не само физическа мощ, но и максимална актьорска отдаденост.  Тук е и прочутият шкаф на Борис Христов с неговите перуки, бради и аксесоари – една безупречно подредена  „картотека“  с реквизит, който още носи уханието на сцената.
Всяка от фотографиите е сюжет за  разказ: затрогваща е фотграфията  „Нишата  на спомените“,  един уютен кът, в който последната ученичка на Борис Христов – оперната  дива Мариана Цветкова, след много години откри „своята“  керамична костенурка, подарена някога на госпожа Франка де Рензис-Христов за късмет.
Ракурсът към внушителната библиотека  на артиста-енциклопедист е поводът да се напомни, че в нея са съхранени партитури, които някога сам Борис Христов е искал от българските композитори, за да ги изпълнява и да бъде „посланик на българската песен“. В наши дни тази библиотека е извор и на открития, и на вдъхновения за баса Пламен Бейков – също ученик от последния випуск на Маестрото.
За страстта на Борис Христов да гастролира със свои лични сценични костюми „свидетелстват“  масивните сандъци с метален обков. Те сякаш и сега са в очакване да потеглят към следващия театър, натоварени със стилни сценични облекла, готови за следващите стълкновения и спорове на Борис Христов с режисьори и костюмографи.     
Макар изложбата да е свързана с оперната  слава, сякаш обектът на внимание е тишината;  този дом, съхранява спомени и е озарен от очакването за музика. „Стремих се да внуша усещането за духа чрез съхранената идентичност на бита - споделя авторът на изложбата Светослав Чулин  -  Трудно ли се снима Рим? Ако ще е за пощенска картичка за спомен – може би не. Но ако искаш да споделиш своя Рим – това е предизвикателство. Градът е опасно познат, претоварен с изкуство, история,  преразкази на очевидци. Има риск да се оплетеш в поредното клише. Моят късмет бе, че заснех  Рим на Борис Христов със свежи сетива.“  
В римската серия на Светослав Чулин се оглажда неговото убеждение, че снимането на един познат град е предизвикателство. То не бива да се изчерпва с туристическото „И аз бях тук!“.
Светослав Чулин съсредоточава своите занимания върху конструирането на самолетни двигатели към „Ролс Ройс“ – Берлин. Завършва Техническия университет в столицата на Германия и макар, че е там от 2003 г. насам, връзката му с природата, културата и медиите на България остава неразривна. В продължение на три творчески сезона документира чрез фотокамерата си художествените събития в Берлин. Участник е в Берлинския фотомаратон, чиято основна цел е да откриеш с нови очи познатия град. Впрочем това е и основната цел на Светослав, когато пътешества  неизменно с камера. В Ню Йорк, Виена, Париж, Рим, Барселона, Москва  намира поводите да сътвори вълнуващи албуми-мозайки от символи и метафори на мегаполиса. 
Светослав Чулин сътрудничи на издания като вестник „Дневник“,  „Дума“, „Капитал Light“. Член е на Международната организация на журналистите. 
Уникалната фотографска изложба е създадена  по време на гостуването на Музея „Борис Христов“ с концертна програма в дома на Борис Христов в Рим – дом, който днес е Български културен институт.