36-годишният Павел Варадинов от Брестовица осъди България в Страсбург, че не му е позволила да оспори в съда глоба от 50 лева за неправилно паркиране.
Става дума за случай от Пловдив през 2007 г.

След 10-годишна национална и международна юридическа битка мъжът доказа, че основателно се е борил за правата си срещу държавата, макар това да е единственото му морално обезщетение. Варадинов искаше 1000 евро компенсация, но Европейският съд за правата на човека постанови, че самото му решение би трябвало да бъде достатъчно удовлетворение. Все пак държавата ще трябва да му възстанови 300 евро за съдебни разноски, съобщи в. "Сега".

В казуса прави впечатление, че България сама си е признала, че е била в нарушение на Конституцията чрез отказа си да допусне тъжителя до съд.

На 16 септември 2007 г. Варадинов спрял колата си на улица в Пловдив и полицаи му направили акт за административно нарушение, защото преценили, че затруднява движението. Той подписал със забележката, че на това място няма пътен знак, който да ограничава спирането или паркирането. Пет дни по-късно му било издадено наказателно постановление за глоба от 50 лева и отнемане на 5 контролни точки.

На 15 октомври 2007 г. Варадинов подал жалба в съда с обяснението, че нито е паркирал, нито е създавал опасност за движението по улицата. На 11 декември районният съд в Пловдив се произнесъл, че според действащия тогава чл. 189 на Закона за движение по пътищата глобите до 50 лв. не подлежат на обжалване.

При такъв отказ на правосъдие държавата сама отворила път на Варадинов към Страсбург. Още на 29 февруари 2008 г. жалбата била депозирана в европейския съд. Оттогава започва съпротивата на държавата на европейски терен, която не спира и след като на 1 март 2012 г. Конституционният съд определя спорния член 189 за противоконституционен. Тя се позовава на принципа, че решенията на Конституционния съд нямат обратна сила и важат само за бъдещи казуси. Според нея Варадинов трябвало да преглътне претърпяната несправедливост.

Той обаче не се отказва и съдът в Страсбург признава, че България е била длъжна да приложи пряко чл. 6 (право на справедлив съд) от Европейската конвенция за правата на човека още през 2007 г.

Европейската конвенция за правата на човека има характера на междуправителствен договор и би трябвало да се прилага пряко от съдилищата в България като част от вътрешното право, и то доминираща над противоречащите й национални закони.