За падението на един председател
След интервюто, което Корнелия Нинова даде пред Българско национално радио в предаването„Неделя 150” не зная как ще погледне в очите членовете на Националниясъветна БСП, които присъстваха на заседанието, проведено на 14-ти октомври.
    Бях в залата от началото до края на заседанието и  недоумявам кое и какво може да накара Корнелия да стигне дотам, че да раздели БСП.  Не мога да си обясня защо така тенденциозно и схематично  раздели в две групи членовете  на Националния Съвет  на („Тя – ние” и „ другите). С малки изключения основната част от изказалитенесъгласие с Корнелия Нинова бяха членове на Националния съвет, които работеха за нейното избиране и утвърждаването и като председател на БСП. В тази група тя поставя личности , изразители на богато многообразие от мнения по широк кръг от въпроси, с различни по дълбочина анализи и аргументи.
В интервюто си тя очертава три основни теми, по които, според нея, се разполагат  противоречията в БСП:
-    отношението с управляващите и идеите за политическо сближаване с ГЕРБ;
-    въпросите за предстоящия конгрес;
-    въпросите за корупцията.

По първата, така наречена  разделителна линия, мисля, че не може да се намери нито един човек, присъствал  в залата, който да потвърди, че някой е лансирал, в  явна или неявна форма или по какъвто и да е начин „мнения по темата за сътрудничество с ГЕРБ”.  Никакъв спор за колаборация с ГЕРБ не е имало.  Казаното не отговаря на истината, за да не употребя  израза „откровена лъжа”.
По втория въпрос -  за Конгреса.  За  мен е непонятно как може да  се сведе дискусията по въпроса за дневния ред на Конгреса само до това, което твърди Нинова. Чета и препрочитам казаното от нея.  Предложението на другата група било: „Дайте да не правим конгрес за политиките, а да направим Конгрес за промяна в Устава и да върнем старите норми, да има вечни депутати и председателят да се избира на Конгрес. Това беше спорът.” Те, видиш ли искали да правят конгрес за политики, а някакви други не искали.  Отново чета и не вярвам на очите си, започвам да се съмнявам дали съм бил там.
 Съмненията ми силно нарастват като чета и за разделението по въпроса за корупцията. Въпрос, по който тя изкуствено, спекулативно и нечестно формира и говори отново за две линии.
Смятам че Корнелия дължи извинение за начина, по който информира социалистите и българското общество, чрез БНР, за работата на Националния съвет на БСП.
Уверен съм, че падението на Корнелия Нинова не е падение на партията . А Корнелия не е партията.

Приятел на истината
Георги Гергов