Нападателят на Ботев (Пловдив) Стивън Петков се превръща във водещ голмайстор на тима, въпреки че в мачовете влиза като резерва. Вече няколко поредни двубоя 22-годишният футболист носи победата на своя тим и се разписва, след като е бил на скамейката, а вече дори му лепнаха и прякор - Жокера. Около Стивън винаги е интересно - навремето го обвиниха, че е предал Левски, за да отиде в Лудогорец. След това бе забъркан в афера с "черно тото" с младежкия национален отбор и дори бе изваден от футбола. Последва доказване на невинността, за да може Петков отново да се завърне във футбола и в момента да изживява най-добрите си мигове. Пред БЛИЦ СПОРТ нападателят на Ботев даде ексклузивно интервю, в което говори по всички теми, както и за баща си, който почина през 2013 година.

- Как да се обръщам към теб? Виждам, че в Пловдив вече си Жокера, някои те нарекоха Щурия...
- Това е мнение на някои от хората в Пловдив. Няма лошо - така са преценили, така са написали. Най-добре обаче е Стивън.

- Чувстваш ли се като жокер на Ботев?
- Чак като жокер - не. Това е част от футбола. Нормални неща са, просто при мен се случва в няколко поредни мача и се надявам това да продължи и занапред. Щом казват жокер, нека да е жокер.

- Има футболисти, които се представят по-добре, когато влизат като резерви, отколкото като титуляри. Мислиш ли, че при теб е така или влизаш, за да докажеш, че заслужаваш да си титуляр?
- Не, нямам претенции. Преди дни казах, че не ми пука дали съм резерва или титуляр. Напротив - в момента мисля само за шансовете, които ми се отдават, и как най-добре да ги използвам. За момента се радвам, че това нещо се получава и оправдавам доверието на треньора, за което мога само да му благодаря. Все пак се връщам от контузия, което означава, че трябва да се радвам на минутите, които получавам и да се възползвам от тях. Пък, дай Боже, да играя и повече.

- Намери ли своето място? Ботев ли е клубът, в който се чувстваш най-добре?
- Да, бих казал, че в момента имам голямо спокойствие и нужното самочувствие. Всичко, което се случва и което усещам, е плод на държанието и отношение в Ботев към мен. Визирам ръководството, треньорския екип, съотборниците, феновете. Очарован бях от първия ден от отношението към мен. Бързо ме обикнаха, а аз не очаквах това. Заради всичко това, което казвам, показвам тези игри.

- Докъде ще стигне Ботев?
- Дишаме във врата на Левски. Борим се да бъде в първата шестица - това е целта ни. Дай Боже да спечелим следващия мач с ЦСКА. Няма лесни двубои в Първа лига. Вижда се, че дори с последните отбори в таблицата изпитахме проблеми. Надявам се да останем в първата шестица.

- Първата среща с ЦСКА през сезона записахте тежка загуба с 2:6 в Коматево. Ще си отмъщавате ли?
- Аз бях на мача. Не беше много приятно, но мисля, че това се случи заради Лига Европа. Тогава още играехме мачове в турнира. Но мисля, че нещата сега ще са коренно различни.

- Ти не си единственият юноша на Левски, който успява да се приобщи към Ботев. Лъчо Балтанов е капитан, Мариян Огнянов бе важна фигура... На какво отдаваш това, че играчи, които не успяват да се реализират в Левски, правят това в Ботев?
- Най-вероятно заради самата обстановка в Ботев. Тя дава увереност и дава път на всеки един от хората, които изброи. Лъчо Балтанов, Мариян Огнянов и Пламен Димов са футболисти, които и в момента, ако получат шанс в Левски, ще го оправдаят.

- Когато вкараш гол, изглежда сякаш нещо се отключва в теб. Някаква ярост и лудост. Има ли насъбрана агресия в теб предвид нещата, които са ти се случвали?
- Честно да кажа - нормално е да има. На фона на нещата, които ми се случиха преди години. Все пак обаче аз съм нападател, и когато вкарам, трябва да изразя радостта си. Освен това моите голове са всичките решаващи или победни. Най-вероятно и това ме кара да реагирам така. Но най-вече годината, която изгубих извън футбола, ме направи толкова силен, че сега искам някъде да го изкарам това нещо.

- Явно още пазиш лошите спомени от аферата с "черното тото"...
- Това няма как да се забрави. Надявам се и хората, които опитаха да ме изхвърлят от футбола, и те да не го забравят.

- Знаеш ли кои са хората, които искаха да те извадят от футбола?
- Знам, разбира се.

- Искаш ли да говориш по темата или нямаш желание и искаш всичко да бъде оставено в миналото?
- Нямам проблем, всичко е приключило. Аз бях оневинен, както се и очакваше. Просто някои хора се опитаха да си измият ръцете с мен. Но това е тема, която, ако започнем, ще ни отнеме цял ден. Някой ден ще седнем и ще разкажа всичко от начало до край с най-малки подробности. Сега не искам да споменавам имена. Нямам време и не искам да се занимавам с тези хора. Радвам се, че гледат изявите ми и ги е яд на това нещо.

- До ден днешен обаче стои едно петно върху теб. Когато се спомене твоето име в медиите, винаги до него има "заподозрян в черно тото"...
- Точно. Това няма как да се забрави, при положение, че до ден днешен някакви "писачи", може би от завист или нещо друго, си го вписват и вмъкват в статиите. Не ми пука! Искам да говоря и да си върша нещата на терена, а те нека си пишат, каквото искат.

- Отмъщаваш ли си в момента на всички тях?
- Точно! За момента в Ботев нямам и 300 изиграни минути, но имам доста голове. Искам да съм здрав, да направя добра зимна подготовка и сезонът ми с Ботев да бъде уникален.

- Болна тема ли е за теб Левски по някакъв начин?
- Единственото, което ме дразни по някакъв начин, е когато чуя, че съм продал Левски за пари. Това не е вярно. Истината е, че тогава аз си тръгнах от Левски, защото не ми предложиха договор. До последно чаках. Накрая все пак всеки трябва да си спасява задника и аз предприех крачката.

- Тогава Левски трябваше да ти предложи първи професионален договор?
- Да. Имах вече навършени 18 години. Трябваше да се случи още преди да ги навърша. Но така се стекоха обстоятелствата, получих и няколко контузии. Явно в Левски си мислеха, че едва ли не няма да продължа с футбола, но напротив - ето ме сега.

- Имаше ли проблеми с феновете на Левски тогава?
- Не. С никакви фенове не съм имал проблем. Нито съм човек, който дразни някого, нито имам какво да деля с някого. Уважавам се с всички, поздравявам се с хората по улиците. Всичко е наред.

- Тогава премина в Лудогорец. Какъв беше периодът ти там?
- Всичко беше добре. Радвах се, че получих тогава предложение от тях. Много добре бях приет от хората там. Започнах за втория отбор, където също ми потръгна с гол и асистенция в първия мач. Сякаш всичко бе отлично, но... дойде лошият момент, в който те бяха принудени да прекратят договора ми заради скандала. Аз нямах права като футболист и беше нормално те да ми прекратят договора.

- Александър Димитров - говори ли ти се за този човек?
- Не! Той всъщност къде е в момента?

- В Локомотив (Горна Оряховица).
- Ок.

- Пак ще те върна на онзи случай на бензиностанцията, от която започна черното тото. Случайно ли беше там на това място и в този момент?
- Не. Аз на делото казах, че не съм бил случайно там, не съм бил сам. Това е една дълга тема и сега ти обещавам, че с удоволствие ще седна друг път и ще разкажа за какви хора става дума. Да чуят всички какви хора водят отбори и са треньори, и т.н.

- Как се почувства, когато разбра, че си реабилитиран и може да играеш отново футбол?
- Това е може би един от най-хубавите дни в живота ми. Стана точно на рождения ми ден, което показва, че няма случайни неща на този свят. Тогава брат ми ми се обади и ми съобщи, че се е чул с адвоката ми и всичко е преминало както трябва и както се очакваше.

- Предполагам, че докато беше със спрени права, не си губил надежда, че ще играеш отново футбол?
- В началото въобще не си и помислих, че всичко ще се развие по този начин и хората ще се вглъбяват толкова в цялата тази случка. Не съм и очаквал, че ще стане такъв огромен скандал. Всичко това с течение на времето - минаха месец, два, година... Не съм си помислял, че ще се откажа от футбола, но лошото беше, че в един момент бях мачкан от всички. Отивам в сградата на БФС, или адвокатът ми отива, и всички казват, че съм най-черният, че съм продажник и какво ли още не. Тези неща много ме обиждаха и натоварваха. За една година от цялото напрежение и мъки качих 7 килограма. Беше трудно, много трудно. Дори и аз се чудя как съм преминал и издържал целия този ад. Преминах обаче и през това. Такъв човек съм и съм успял. Надявам се да постигна и повече, но лошото е, че след време, недай си Боже, това се случи с друг човек, друг футболист. Някой млад, някой уникален талант, и когато това се случи, той ще се откаже от футбола. Но на тях (б.а. - тези, които са замесени в сагата "черно тото" със Стивън Петков) не им пука!

- Може би си успял да преодолееш кошмара, защото животът ти не е бил лек и вече знаеш как да се справяш с трудностите?
- Цялото това напрежение, качени килограми, една година без футбол, обвинения - трудно после се връщаш във форма след подобни преживявания. Една година нямах отбор, тренирах през ден два, понякога спирах. В един момент започнах да тренирам бокс, защото трябваше да изкарвам някъде цялото това напрежение. Не можех да повярвам какво се случи и как се гаврят с мен. Лошото е, че в рамките на година и половина ми се случиха много неприятно неща - семейни, здравословни, юридически. Но все пак това е животът - сега стоим двамата с теб и се усмихваме. И знам, че всичко е преминало и ме е направило по-силен. Вече няма нещо, което може да ме откаже от футбола. Само да сме живи и здрави.

- Баща ти почива през 2013 година. Ти получи и няколко контузии тогава. Това ли беше най-трудната година за теб?
- Да. На фона на това, че когато човек губи баща си, е много тежко. Той беше човекът, заради когото аз в момента играя професионален футбол. Човек, който искаше да ме гледа и да ми се радва. Правеше всичко за мен, само и само да съм добре. Преди години, когато бях малък, тренирахме понеделник, сряда и петък на "Герена". Аз бях във Враца. Бях се успал и закъснявах за тренировка. Той веднага започна да ми се кара, повика ми такси, което да ме закара от Враца до София, само и само да не закъснея. Той е човекът, който преди да си отиде от този свят, ми каза: "Оставяй ме мен, отивай да си гледаш футбола"! Всичко това, което правя и което искам да направя, е за него. 2013 година започна със загубата на баща ми, след това две неприятни контузии, които ме изкараха 9 месеца от футбола. След това през 2014 ме извадиха за една година заради този "скандал". Всичко това като се насъбере и не знаеш как да се оправиш и какво се случва. Завъртат те нещата и така.

- Баща ти ли ти е стимулът да продължаваш и да се бориш въпреки всичко?
- Да. Само заради него го правя. Това е стимулът ми. Както и семейството ми - майка ми, брат ми. Това ме бута напред.

- Имаш ли ритуали преди мачове?
- Имам си неща, които баща ми е казал, и аз продължавам завета му.

- Докъде мечтаеш да стигнеш? Имаш ли любим отбор, в който да искаш да играеш?
- Любими отбори нямам. Радвам се просто на хубавия футбол и на интересните мачове, на емоцията и головете. Това ме радва мен. Честно да кажа - нямам симпатии към определен отбор. Важното е да се развивам, да играя добре, а живи и здрави ще видим докъде ще стигна.

- Би ли се върнал в Левски?
- Разбира се. Бих играл за всеки един отбор в България или Европа. Аз съм професионалист. Ето - играл съм в Лудогорец, играл съм и в Монтана. Това са първият и последният в класирането през миналата година. Където хората ме уважават и разбират, където ми дават шанс, бих играл с удоволствие. Разбира се, че бих играл в Левски.

- Развива ли се българския футбол?
- Не мисля, че съм човекът, който трябва да отговаря на такъв въпрос. Всички виждаме. Лошото е, че когато попитат някой за ситуацията във футбола ни, той гледа да изкаже нещата така, че да не го обвинят, че е виновен за нещо. То се вижда от всички какво е положението в най-популярния спорт у нас- не сме малки, не сме глупави. Всеки вижда и разбира.

- Бил си в юношеския и младежкия национален отбор. Надяваш ли се с играта си и головете, скоро да бъдеш повикан и в представителния ни тим?
- Разбира се. Кой българин не иска да защитава цветовете на родината си? Всеки иска!

- Личният ти живот забранена тема ли е? Помня, че по време на скандала с черното тото имаше приятелка, която яростно те бранеше...
- Не искам да говоря за личния си живот. Да, защитаваше ме. Това беше човек, който беше до мен в онзи случай. Тя виждаше реално как са нещата и е логично да ме защити. Ако близките ни не ни подкрепят, кой да го направи. Само благодарности за хората, които бяха до мен в онзи момент. Лошото е, че хората, които са до теб, се броят на пръстите на едната ръка.

- Намаляха ли ти приятелите покрай лошите моменти?
- Едното е, че намаляват приятелите, другото е, че ти сам отсяваш много хора, които виждаш в такъв момент дали са до теб или не. Виждаш, когато ти върви, когато играеш и вкарваш - тези хора, които бяха изчезнали, пак се появяват и те търсят. Това е един урок за мен.

- Предполагам, че има и много, които са те разочаровали...
- Да, нормално. Това е животът!