Православната църква чества на 9 декември  зачатие на Света Анна, майка на Богородица. Тя се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.

Според библейския разказ Анна и нейният съпруг Йоаким нямали деца близо 20 години. Те били посетени от ангел, който им съобщил, че ще бъдат дарени с наследник. Анна обещала да посвети детето си на служба на Бог и на 3-годишна възраст Мария била отведена във Втория храм.

Източноправославната църква приема Света Анна през VI век, като тя и Йоаким са наричани свети и праведни богоотци. В Римокатолическата църква едва през XIII век е приета Анна, а официално е канонизирана през 1854 г.

Народът почита деня и като празник на врачките.

Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.

Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година и то за добър момък. Имен ден празнуват Ана, Анна, Анка, Ани, Янко, Янка.