На днешното си заседание Правителството на България излезе с предложение към  Народното събрание да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието на жени и домашното насилие, което е и една от мерките в одобрения национален план. Новината  съобщиха от правителствената информационна служба.

Това е т.нар. Истанбулска конвенция, която признава третия пол и налага още от детската градина децата да се съобразяват с това. Преди дни от ВМРО излязоха с позиция, в която категорично се обявиха срещу ратифицирането на документа. Според партията на вицепремиера и военен министър Красимир Каракачанов тя "налага учебни програми за изучаване на хомосексуализъм и травестизъм и създава възможност за налагане на еднополови „бракове“.

Гласуването на Истанбулската конвенция ще задължи България да дава статут на бежанец на всеки чужденец с „особености на пола“. С други думи, всеки трансексуален от трета държава може да получи гарантиран статут на бежанец у нас, тъй като в родината си е преследван заради „особености на пола“. Поради цялата сложност на ситуацията, Каракачанов даде отрицателно становище на скандалните текстове в съгласувателната междуведомствена процедура, като пусна и писмо до Началника на кабинета на премиера Бойко Борисов, в което категорично се противопостави на приемането на тази Конвенция. В писмото се настоява тази Конвенция да бъде подложена на широк обществен дебат и едва тогава да бъде разглеждана по същество, информираха от ВМРО. Те дават за пример Словакия, която е спряла всяко движение за ратификация след остра полемика, разгорещените дебати в Хърватия и Латвия, както и Унгария, окончателно отказала ратификация.

България подписа Конвенцията през април 2016 г., припомнят от правителствената информационна служба. Това е първият инструмент в Европа, с който се създава цялостна правна рамка за защита конкретно на жените и момичетата от всички форми на насилие и за предотвратяване, преследване и премахване на насилието над тях, включително домашното насилие.

Т. нар. Истанбулска конвенция обхваща широк спектър от мерки – от събиране на информация и повишаване на осведомеността на обществото по този проблем, през предоставяне на защита и на услуги за подпомагане на жертвите, до всеобхватно криминализиране на различните форми на насилие срещу жени. С присъединяването си към нея България се задължава да вземе мерки за предотвратяване и справяне със всички форми на насилие, породено от неравенството между половете, за защита на пострадалите и за ефективно съдебно преследване на извършителите, както и за събиране на информация и повишаване на осведомеността на обществото по проблема с домашното насилие.

Ратификацията на Конвенцията ще наложи промени не само по отношение на законодателството в областта на защитата на жертвите от домашно насилие, но и на отделни състави на престъпления, свързани с насилие, основано на пола, в Наказателния кодекс. В тази връзка към момента се подготвят нормативни изменения в гражданскоправната и в наказателноправната област.

Преди това правителството утвърди Националната програма за превенция и защита от домашното насилие за 2017-2018 г. Тя има за цел изграждането на институционални механизми за координиране и мониторинг на дейностите по превенция и защита от домашното насилие, повишаване чувствителността на обществото за този проблем, както и на капацитета на професионалистите и институциите, отговорни за прилагането на мерките по превенция и защита.

Предвидените в програмата мерки са групирани според заложените цели – превенция, обучение и квалификация, защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие, работа с извършителите, институционални, организационни и законодателни мерки.

Изпълнението на програмата предполага приемането на координационен механизъм за взаимодействие от отговорните институции и техните партньори при случаи на домашно насилие, изготвяне и разпространяване на добри практики и инициативи и улесняване на достъпа до информация за пострадалите, повишаване на уменията и квалификацията на социалните работници, служителите на МВР и магистратите за работа по случаи на домашно насилие, осигуряване на подкрепа на пострадалите чрез предоставяне на социални услуги.
Сред мерките, които се изпълняват по програмата, са денонощното консултиране и насочване на жертви на домашно насилие, финансиране на проекти за предоставяне на социални услуги за пострадали в малките и отдалечените населени места, поддържане и управление на кризисни центрове и др.

Средствата за заложените в Програмата дейности се осигуряват от бюджетите на съответните министерства и на проектен принцип.