„Обединихме се около позицията, че председателството на Съвета на ЕС в контекста на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС е голяма отговорност, но предоставя и значителни възможности на България в няколко много важни направления“. Това заяви президентът Румен Радев след заседанието на Консултативния съвета за национална сигурност, който обсъди днес ролята на България за развитието на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС в контекста на българското председателство.
„На първо място, това е ефективното ръководство на процесите на изграждане на общата европейска отбрана в лицето на България като председателстващ на Съвета на Европейския съюз. На второ място, това е нашата позиция за пълноценна интеграция на българските въоръжени сили, на нашата промишленост, наука в европейските процеси по консолидиране на отбранителната индустрия и науката на Европа. И не на последно място, това е възможността за повишаване на сигурността и европейската перспектива на Западните Балкани“, посочи Румен Радев.
Участниците в КСНС стигнаха до общата позиция, че България трябва да излезе с ясни предложения, които да гарантират запазването на динамиката в постигането на целите на Глобалната стратегия на ЕС в сферата на сигурността и отбраната, а също и засилване на сътрудничеството в отбранителната област между страните членки, както и за способстване на пълноценната им интеграция като въоръжени сили, отбранителна индустрия и наука в интеграционните европейски проекти в тази сфера. Като много важно президентът Радев посочи и способстването за това въоръжените ни сили, отбранителната индустрия, малките и средните предприятия и науката пълноценно да се интегрират в процесите на изграждане на обща европейска отбрана.
„От съществена важност е в качеството си на председател на Съвета на ЕС да покажем, че можем да изпълняваме ефективно тази роля, но затова трябва да покажем, че планираме нашата отбранителна политика по европейски образец - всеобхватно и дългосрочно“, каза още държавният глава. Той приветства правителството за приетия наскоро национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2 % от БВП до 2024 г., като определи този план като важна основа, на която оттук нататък да градим отбранителните ни способности. В същото време участниците стигнаха до определения от президента като много важен консенсус - че този план остава открит и трябва своевременно да бъде прегледан и надграждан, така че България да преследва развитието на адекватни отбранителни способности на средата за сигурност.
Тази всеобхватност и дългосрочност за планиране на нашата отбранителна политика изискват съответно програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили с един хоризонт от поне 10 години, каза държавният глава и припомни, че съответните план и програмата досега са с хоризонт до 2020 година. По думите му, затова се нуждаем от такава програма, която да обхване финансите на отбранителната политика и след 2024 година. Да гарантира и да реши проблемите относно неокомплектоваността, мотивацията, подготовката, професионалното развитие и персоналното оборудване на българските военнослужещи, а също така да гарантира ефективен процес по придобиване на нова бойна и обслужваща техника и нейната експлоатация, по поддържането на старата, а също и по привличане на програми за индустриално сътрудничество.
КСНС излезе с конкретни предложения към изпълнителната власт в няколко основни области.
Като председател на Съвета на ЕС България да работи за реализирането на мерки и инициативи за постигане нивото на амбиция, заложена в Глобалната стратегия на ЕС. До 30 юни 2018 г. да финализира преговорния процес по регламента за изграждане на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната.
По второто основно направление, в национален план - до 15 март 2018 г. трябва да разработи Пътна карта за подготовка на Програма 2030 за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на България. До 31 март 2018 г. трябва да се разработи актуализиран план за участие в проекти на Постоянното структурирано сътрудничество и Европейския фонд за отбрана, генериращи перспективни способности. До същата дата трябва да бъде разработен и Каталог на българската отбранителна индустрия, научни звена и областите, в които България има потенциал да участва в проекти на Постоянното структурирано сътрудничество, Европейския фонд за отбрана и по линия на Европейската агенция за отбрана.
След приемане на Стратегията за национална сигурност от парламента да бъде актуализирана Стратегията за изследване и технологии в сигурността и отбраната 2015 г., в съответствие с Националната стратегия за развитие на научните изследвания в България 2017-2030. И до 30 септември 2018 г. да бъде извършен преглед и при необходимост актуализиране на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 процента от брутния вътрешен продукт до 2024 година, са сред другите предложения към изпълнителната власт.
В третата основна област - по отношение на европейската перспектива и сигурността на страните от Западните Балкани - до 1 юли 2018 г. да разработи Пътна карта с проекти и инициативи в областите на сигурността и отбраната, която да подпомогне Европейската перспектива и укрепването на сигурността на страните от Западните Балкани. Тя трябва да включва Каталог на възможностите за образование и обучение в България в сферата на сигурността и отбраната. Тук ние можем да предоставим много, и то солидни възможности, на страните от Западните Балкани, посочи президентът Радев, който добави и предложения за съвместни учения и тренировки. В контекста на приоритета "Западни Балкани" на председателството трябва да бъде представена идея за изграждане в България на Международен институт за устойчиви технологии и научен център за Югоизточна Европа.
„Всички тези амбициозни цели могат да бъдат постигнати само с отговорни действия и много ефективна координация между съответните институции“, отбеляза държавният глава, който открои широкия кръг участници в днешното заседание. „Това е пътят, заедно, с консолидирани усилия, да имаме успех“, посочи президентът Радев и пожела успех на Българското председателство на Съвета на ЕС.
Държавният глава информира още, че извън КСНС, участниците са обсъдили и "тревожното натрупване на тежки криминални престъпления напоследък". МВР полага всички усилия за разкриването им, обединихме се около позицията, че е необходима още по-добра координация между институциите и усъвършенстване на модела за борба с престъпността така, че да бъде гарантирана сигурността на българските граждани, каза Румен Радев.