Православната църква почита  на 17 януари паметта на  Свети  Антоний Велики.


Светецът е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света. След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува.


Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г. година, като преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес: победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.


В народния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Започващ ден по-рано на 16-ти с празника "Южници-верижници", "Петрово въже" или "Петрови вериги". Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата.

 

Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден - празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече "лелята" - чумата. Често наричат светеца "баща на чумата", тъй като се смята, че тя се е родила на неговия празник.


Св. Антон е представен и като по-малък брат близнак на св. Атанас. Според една легенда двамата братя изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.


В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден тръгват по хората. В Разградско, където празникът е известен и като Лелинден, има обичай две медени питки да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“).


На този ден жените не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.


Имен ден празнуват Антон, Антонио, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Донна, Донислав, Драгостина, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони, Томас.