На 1 февруари 2018 г., Трифон Зарезан - празник на лозята и виното в Регионалния етнографски музей в Пловдив беше открита изложба със заглавие „От Дионис до Трифон Зарезан“, посветена на лозята, виното и веселието. Дванадесетте богато илюстрирани табла описват легенди за произхода и култа към най-почитания в Тракия бог – покровител на възраждащата се за нов живот природа. Разказана е историята как езическият бог е наследен от християнски светец и какво е мястото му в църковния ритуал и народните обичаи. Таблата съдържат информация и за Тракия – родината на лозата и „превъзходното вино“, както и данни за виното като храна и лек за хората, но и дар от боговете, средство за общуване с тях.

Откриването на изложбата бе придружено с ритуалите на Трифоновден и традиционното зарязване на лозата в двора на Етнографския музей. Беше осветен и раздаден курбан за здраве, а всички присъстващи на празника се почерпиха с вино за бъдещ берекет.

Сред гостите на събитието бяха заместник-кметът по култура и туризъм на Община Пловдив инж.Александър Държиков, директорът на ОИ „Старинен Пловдив“ Йордан Илиев, директорите на Историческия музей - Стефан Шивачев и на Регионалния природонаучен музей – Огнян Тодоров, както и много колеги от културните институти, граждани и туристи, намиращи се в Стария град по време на празника.

За изложбата „От Дионис до Трифон Зарезан“и традициите на празника разказаха доц. Ангел Янков – директор на Етнографския музей и Грозделина Георгиева – уредник в музея.

В нашия народен календар празникът на Св. Трифон Зарезан наследява древните Дионисиеви тържества. Още траките, населявали земите ни, са били прочути лозари и винопроизводители. В своята поема „Дела и дни“ Хезиод (VІІІ-VІІ в. пр.Хр.) дава съвети за брането на грозде и приготвянето на вино:

„Когато Орион и Сириус достигнат до средата на небето, сваляй гроздовете и ги носи у дома. Постави ги на слънце десет дни и нощи, а след това нека пет денонощия да лежат на сянка. На шестия ден напълни съдовете с даровете на Дионис” (Из „Дела и дни“)

Изложбата е като ода за виното – единственото питие, което си има бог в античността и светец в християнската епоха.