Една от легендите на съветското кино – украинският режисьор от арменски произход Роман Балаян пристига днес за среща с публиката преди старта на 13-ия София филм фест в Пловдив. Сред най-популярните му творения са „Полети на сън и наяве“ и „Райски птици“, показан преди 10 години на София филм фест в столицата. Балаян ще представи в Пловдив късометражния си филм си „Нощ в музея Параджанов“, създаден през 1988 година. Това е един уникален почит на украинския режисьор към неговия учител – Сергей Параджанов.

Тематичната среща в Пловдив започва тази вечер (6 март) от 18 часа с откриване на изложба. В LUCKY Дом на киното ще бъдат подредени различни фотографии и експонати от музея „Параджанов“, посветен на легендата в арменското кино и учител на Роман Балаян. За събитието пристига и директорът на музея Завен Саркинян. Заедно с тях под тепетата идва и Харутюн Хачатрян. Той е познат на пловдивската публика, когато отново гостува с филма си „Безкрайно бягство, вечно завръщане“, станал част от програмата на София филм фест в града ни през 2015 година.

Малко по-късно - в 19 часа пловдивските кинолюбители могат да гледат „Цветът на нара“ на Параджанов, а веднага след него и късометражния „Нощ в музея Параджанов“. „Цветът на нара“ е съветски филм от края на 60-те, който разказва за живота на арменския трубадур Саят Нова. Това е една от емблематичните творби на режисьора Сергей Параджанов. Той е роден в арменско семейство в Грузия, живее в Украйна и след цял живот трудности с властите и контрол над неговото изкуство умира през 1990 година в Армения.

Сергей Параджанов е сред най-самобитните кинотворци и артисти на ХХ век.
Филмите му носят белезите едновременно на арменската, грузинската, руската
и украинската култури, а езикът и естетиката на киното, което прави,
излизат извън границите и времето. Той е сред малкото знаменити кинорежисьори, създали филми, в които се сливат органично кинематографичното и изобразителното  изкуство, смесват се жанровете и стиловете по начин, който силно удивлява и днес.

Най-много са почитателите на Параджанов сред самите кинематографисти.
Според Жан-Люк Годар той създава истински храм на киното от образи,
светлина и истина. Силно впечатлени от забележителните му способности
за визуализация са Федерико Фелини, Микеланджело Антониони и Андрей Тарковски.