Тези дни 7 швейцарски посланика посетиха Столипиново, за да проверят как се харчат дарените близо 7 000 000 швейцарски франка. Според официалните власти, тези пари отиват за най- малките деца (3-10 години), а целта е да се увеличат шансовете им за включването в системата на образованието, а по-късно и в пазара на труда. В обхвата на инициативата попадали и младите ромски жени и семейства, като се повишавала осведомеността им относно здравната профилактика и контрола на раждаемостта.
Всичко това е един чудесен ПР за държавата ни, как интегрираме ромите, незнайно защо наричащи се сами „цигани“. Вероятно е повод да се поизчистят и улиците на гетото от довлечените от обитателите му камари боклуци.
И май дотук добрите новини свършват. Затова според мен, за съжаление, това ще са поредните хвърлени на вятъра пари, без абсолютно никакъв ефект в самото гето.
Каква е реалността?
В най- голямото ромско гето на Балканския полуостров, а може би и в Европа, живеят 55 000 души. Но това са по официалните данни и като добавим към тях и „неофициалните“, бройката ще нарасне между 2 и 3 пъти.
Проблемите там се трупат през последните 25 години, тъй като местната и държавна власт са абдикирали от задълженията си.
Над 80% са незаконните постройки.
Голяма част от уличната инфраструктура е унищожена и застроена.
Гетото е източник на зарази.
От там лесно можеш да си купиш наркотици.
Голяма част от обитателите пребивават незаконно, а децата им не ходят на училище и нямат достъп до здравни грижи.
Все по- голям е броят на жителите, които не знаят и не искат да учат български език! Увеличават се неграмотните и зачестяват случаите като този, когато в съда неграмотен ром се примоли на българин „Бате може ли да ми попълниш заявлението да си извадя свидетелство за съдимост, тъй като ми трябва да стана личен асистент. Изненаданият човек веднага удовлетвори молбата му и му пожела успех, за което получи благодарности.
Всъщност „махалата“ е една огромна бомба със закъснител, която може да гръмне всеки момент и ние имаме все по- малки шансове да предотвратим този взрив.
За проблемите на квартал Столипиново знаем всички, но никой не иска да говори за тях. Поредното височайше посещение просто показа, че е време за сериозен разговор за бъдещето на Столипиново, в който да се бъдат ангажирани държава, община, местни неправителствени организации и политически сили, лидери от общността, и да се изработи цялостна „Стратегия за Столипиново“ .
Дали ще се случи, засега не се знае, тъй като многобройните опити до този момент завършват с фиаско.