Унифициран български жестов език и стандарт за неговото използване разработиха експерти от Министерството на образованието и науката, от Фондация „Глухи без граници“ и учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В рамките на национално изследване на жестовия език е направено и научно описание на граматиката и е създаден речник в хартиен и електронен вариант с 5840 жестови знаци. Проучването е по проект „Подкрепа за равен достъп и личностно развитие“ на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г.

То се проведе в седем града – София, Пловдив, Плевен, Търговище, Лом, Бургас и Благоевград. Резултатите показват, че българският жестов език е достигнал равнище на пълноценна езикова система. Той се различава от устната реч в лексиката и начина на построяване на изреченията. Открити са и различия при използване на жестовите знаци за синоними, омоними и антоними. Изследването е структурирало три важни за изпълнението и значението на жестовете категории – артикулация, конфигурация на ръката при отделните жестове и типа на изпълняваното движение.

Заместник-министърът на образованието и науката Деница Сачева посочи, че българският жестов език може да бъде признат като самостоятелен. България е сред малкото държави, провели проучване с такава цел. То ще позволи да се въведат законови разпоредби за равностойното прилагане на жестовия език в образованието и в други области на обществения живот. В момента жестовите знаци се използват като помощно средство и средство за комуникация при обучението на децата и учениците с увреден слух в детските градини и училищата. „Изследването е основа и за създаване на методически пособия, които да помогнат в комуникацията и съвместното обучение на глухите и чуващите деца и ученици в цялата страна. Ако жестовият език бъде узаконен, ще можем да го въведем като специален учебен предмет в специалните училища и като избираем в останалите“, каза тя.