„Образованието и компетентността днес не са ценност, защото обществената система, която беше установена преди 27 години няма нужда от тях. Основният закон на българския преход бе да изкара „социалната тиня” на върха”, каза на среща с обществеността в гр. Първомай проф. Иво Христов. Повече от два часа продължи разговорът с първомайци, иницииран от местната организация на социалистите по темата „Как стигнахме дотук…”.
 „Продължава да изтича „сивото вещество” на България”, предупреди за кризисната негативна тенденция социалният учен. Той открои още една стряскаща констатация -  за първи път в нашата история знанието не е ценност за масовото съзнание. „Младите генерации инстинктивно разбират, че изкачването по социалната стълбица изисква други качества, които нямат общо с трупането на знания и мисленето на света като задача, решавана с ежедневни усилия”, посочи преподавателят по социология на правото в Пловдивския университет. По-страшно от незнанието и неможенето, според проф. Христов, е дълбоката интелектуална незаинтересованост на поколенията, които ще поемат бъдещето на страната. Той подчерта, че всичко това е резултат от закономерната логика на прехода, който създаде система, изключваща образования компетентен човек и стимулираща дива корупция и беззаконие. „Най-лошото е, че няма разбиране за дълбоката криза на системата”, сподели анализаторът и подчерта, че  целият обществено-икономически курс на страната  е дълбоко сбъркан като перспектива и реализация. Оказва се, че имаме 450 стратегии за нещо си, но никой не може да каже каква България вижда след 5-10 години, стана ясно от думите му.„Ние нямаме идея за България!”, категоричен бе той. Допускаме нормални за българските географски ширини природни явления да се превърнат в бедствия. Според него привидно техногенни катастрофи като наводнения през пролетта, пожари през лятото и снежни „капани” през зимата показват, че няма общество. „Техногенната катастрофа е технологичен израз на разпаднали се социални връзки”, поясни проф. Христов. Той посъветва аудиторията да не робува на мантрата  за „добрия” народ и „лошите” управници, защото в тази ситуация невинни няма, въпреки доминиращите обективни геополитически причини. „В нашата кръстопътна територия днес се пресичат четири взаимноизключващи се вектора на геополитически интереси – Америка, Русия, Китай и Турция”, каза проф. Христов за трудната съдба да бъдем държава на пътя на народите. По думите му официално сме в блок, в който изпълняваме функции срещу страната, която ни е освободила. „Целта на този блок е минимизиране ролята на Русия или както казва Бжежински: „Новият световен ред ще се гради срещу Русия, за сметка на Русия и върху костите на Русия”, обясни евроатлантическата доктрина геополитическият анализатор. Но проф. Христов се надява да не се стигне до война, въпреки обезпокоителните новини около Косово и Близкия изток.„Ние ще станем първите жертви, дори при конвенционален, не при ядрен конфликт. Информациите от вчера за евентуална среща между Путин и Тръмп във Вашингтон му дават повод за умерени очаквания, но са знак, че двамата лидери имат воля да избегнат фатален сценарий. Запитан за ролята на България в решаването на международните конфликти, той отговори с думите на голямата българска османистка Вера Мутафчиева: „ Нашата роля е тази на мухата на челото на коня, теглещ каруцата, която си мисли, че тя тегли каруцата”.
„Живеем в свят на кривите огледала. Нашите проблеми тук и сега са проблеми на един изчезващ народ. Дано да съм лош пророк, но стремително се доближаваме до точката на незавръщане. За да се спасим, първото условие е да вземем страната и живота си в собствените си ръце, а не да мислим, че това е задача на някой друг”, каза в заключение народният представител от „БСП за България” проф. Христов.