В резултат на демографските и миграционните процеси в края на 2017 г. изчисленото постоянно население на област Пловдив е 669 796  души. Това съобщиха от Териториалното статистическо бюро към НСИ. В сравнение с предходната г.населението е намаляло с 1 777 души, или с 0.3%.В общия брой на населението жените са повече (51.9%), или на 1000 мъже се падат 1079 жени.
Към 31.12.2017 г. в градовете живеят 505 310 души, или 75.4% от населението на областта,
а в селата - 164 486 души (24.6%). Към края на 2017 г. населените места в област Пловдив са  212, от които 18 са градове и 194
- села. В 21, или в 9.9% от населените места живеят от 1 до 50 души.
Продължава процесът на остаряване на населението, който  се изразява в увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.
Към 31.12.2017 г. относителният дял на лицата на 65 и повече навършени години е 20.7%
(138 313) от населението на областта. В сравнение с 2016 г. този дял нараства с 0.2 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 3.9 процентни пункта. Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете.
Относителният дял на жените на възраст 65 и повече години е 24.1%, а на мъжете - 16.9%. Тази
разлика се дължи на по-високата смъртност  сред мъжете и като следствие от нея - по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Към 31.12.2017 г. децата до 15 години са 14.5% (97 340) от общия брой на населението.
Спрямо 2016 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта, а спрямо 2001 г. намалява с 0.1
процентни пункта.
Към 31.12.2017 г. общият коефициент на възрастова зависимост - отношението на лицата под 15 и на  65 и повече години на 100 лица от населението във възрастовата група 15 - 64
навършени години, е 54.3%. През 2005 и 2016 г. този коефициент е бил съответно 43 .7 и 53.5%. В градовете това съотношение е по-благоприятно - 51.1%, отколкото в селата - 65.0%.
Промените във възрастовата структура на населението се изразяват в продължаващия процес на остаряване, което естествено води до нарастване на показателя за средната възраст на
населението. През 2000 г. този показател е бил 39.9 години, а през 2016 г. - 43.2 години. През 2017
г. средната възраст на населението общо за областта е 43.3 години. Процесът на остаряване се
проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст на населението е по-
висока в сравнение с тази  в градовете. В градовете този показател има стойност 42.5 години, а в селата той е 46.0 години.
Тенденцията на остаряване на населението довежда до промени в неговата основна
възрастова структура - разпределение на населението под, във и над трудоспособна възраст.
Населението във трудоспособна възраст към края на 2017 г. е 405 760 души или 60.6% от
цялото население на областта. В с равнение с предходната година тази категория население енамаляла с 2 726 души или с 0.7%.
Населението над трудоспособна възраст през 2017 г. е 160 942 души. За една година то се
увеличило с 219 души..
Сред населението под трудоспособна възраст се очертава тенденция на увеличение. През
2010 в сравнение с 2009 г. увеличението на тази категория население е с 343 души, а през 2017 г.
спрямо предходната - със 730 души. Сега населението под трудоспособна възраст възлиза на 103
094 души. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на
демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в
трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64
години). Към 31.12.2017 г. това съотношение е 67. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица,
излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 122 млади хора.

През 2017 г. се наблюдава увеличение на броя на ражданията в областта и на равнище то на раждаемостта. През 2016 г. в област Пловдив са родени 6 457 деца, от които 6 410,или 99.3%, са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се е
увеличил с 47 деца. Коефициентът на раждаемост е 9.6‰2.
От всички живородени през 2017 г. 3 260 са момчета, а 3 150 - момичета, или на 1000
момчета се падат 966 момичета.
В градовете живородените деца са 4 901, а в селата - 1 509 деца, или на 1000 души от градското население се падат 9.7 живородени деца, а на 1000 души от селското население - 9.1
живородени деца. Увеличение на раждаемостта е регистрирана в селата, докато за градовете имаминимално намаление.
Раждаемостта в област Пловдив е малко по-висока от средната за България - с 0.6‰. Формирал ата се тенденция на намаляване на раждаемостта след 2009 г. се дължи предимнона намаляване на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент
на плодовитост. Докато през 2009 г. средният брой живородени от една жена е бил 1.55 деца, то през  2015 г. той достига 1.61, а през 2017 г. намалява до 1.60 деца. Като се има предвид, че броят
на жените във фертилна възраст намалява и непрекъснато се увеличава средната възраст на
майката при раждане на дете - 28.5 години за област Пловдив през 2017 г.,  може да се констатира,че увеличеният брой на ражданията се дължи основно на увеличението им в селата, където и средната възраст на майката при раждане на дете е по-ниска – 26.4 години.
От 1991 - 1992 г. започна да се формира тенденция на увеличаване на абсолютния брой и отн осителния дял на извънбрачните раждания. Техният относителен дял от 24.2% през1995 г. нараства на 54.5% за 2016 година. През 2017 г. броят на живородените извънбрачни деца е
3 631, или 56.6%. Високата извънбрачна раждаемост може да се обясни със значителното нарастване на броя на съжителствата сред младите хора, без те да са оформени в юридически брак.

В общата смъртност сред населението не настъпват съществени изменения в нейното равнище. През  2017 г. броят на умрелите е 9 885 души. В сравнение с предходната година техният брой се е увеличил с 61 души, като коефициентът на обща смъртност 4 (14.7‰.) е с 0.1‰ по-висок
от този през 2016 година. Смъртността продължава да бъде по-висока сред мъжете (15.8  ‰), отколкото сред жените
(13.7‰) и в селата (20.8‰), отколкото в градовете (12.8‰).
След достигнатото високо равнище през 1999 г. - 16.9‰, коефициентът на детска
смъртност намалява и   през 2017 г. достигна 6.6‰. През 2017 г. в областта са умрели 42 деца на възраст до една година. Това равнище на детската смъртност в областта е с 0.2‰ по-високо от средното за България. Равнището на общата смъртност на населението в област Пловдив е по-ниско с 0.8‰ от средното за България. Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. И
тъй като от 1990 г. досега умират повече хора, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна
стойност, в резултат на което населението на областта непрекъснато намалява. През 2017 г.
абсолютният брой на естествения прираст е минус 3 475 души. Това е четвърто намаление на
населението след 2006 година. Стойността на коефициента на естествения прираст6 за областта е
минус 5.1‰; в селата - минус 11.7‰, докато в градовете тази стойност е минус 3.1‰. област Пловдив естественият прираст е с 1.4‰ по-висок от средния за страната.

През 2017 г. са регистрирани 2 955 юридически брака, като те са със 154 повече от
предходната година и това е четвърто увеличение след 2010 година. От тях 80.0% са в градовете. В
селата са сключени 590 брака.


През 2017 г. броят на регистрираните бракоразводи е 966 и е с 30 по-малък от този през
2016 година. Над 79.9% от тях се отнасят за градовете. Почти 93.0% от разводите са по взаимно
съгласие, 5.4% са поради несходство в характерите, а за 1.1% от тях причината е фактическата
раздяла.
6. Вътрешна и външна миграция на населението
Вътрешната миграция включва лицата, които са променили настоящия си адрес в рамките
на областта и страната.
През 2017 г. в преселванията между населените места в областта и страната са участвали
почти 5.5 хил. души, които са с 0.9 хиляди повече в сравнение с предходната година.
От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 42.0% са
мъже и 58.0% - жени.
По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите
се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (34.1%), следвани от лицата под 20 години
(30.8%). Значително по-малък е делът (18.7%) на лицата на 60 и повече навършени години и на
тези на 40 - 59 години - 16.4%. Най-голямо движение има по направлението „село - град“. Над 2.0 хил. души (37.2%) са
сменили местоживеенето си от село в град. С по-малък обхват са миграционните потоци по
направленията „град - село“ - 1.5 хиляди (27.5%) и над 1.2 хиляди (22.7%) по направлението „град-
град“. Най-слабо изразено е движението между селата. От всички мигранти през 2017 г. 690 души
(12.6%) са се преселили от селата в селата.
В резултат на преселванията между градовете и селата, населението на градовете се е
увеличило с 530 души, респективно с толкова е намаляло населението в селата.
Преселващите се, избрали за свое ново местоживеене област Пловдив са 11 031. Областите
с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив са  София (столица) -8.9%, Пазарджик - 6.2%, Смолян - 5.3%, Стара Загора - 5.2% и Хасково - 4.8%.
В резултат на механичния прираст населението на областта през 2017 г. се е увеличило с 1
698 души.През 2017 г. 1 618 души са променили своя настоящ адрес от областта в чужбина, като
от тях 50.9% са мъже.
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в Пловдивска област, или потокът
на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други
държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2017 г. 1 658 лица са
променили своето обичайно местоживеене от чужбина в Пловдивска област. Относителният
дял на мъжете е 50.7%, а на жените - 49.3%.