Във връзка със 110 години от избухване на Илинденско-преображенскотко въстание, Сдружение „ “Пловдивско македонско благотворително дружество “Гоце Делчев”“ почете бележитата дата от българската история с поклонение пред паметника на революционните дейци дали живота си за свободата и обединението на Мизия, Тракия и Македония в квартал „Кючук Париж“.

Председателят на Сдружението и общински съветник д-р Лилия Учкунова каза пред събралите се наследници на македонските българи в Пловдив: „Скъпи братя и сестри, от сърце Ви поздравявам с годишнината от това изключително важно за нас, българите от Македония, Тракия и Мизия, събитие. На 2 август (20 юли по стар стил) избухва    Илинденско-Преображенското въстание, което събужда общественото мнение на Европа и насочва вниманието на Великите сили към все още нерешения Македонски въпрос. Въстанието е кърваво потушено и последиците от него са погубни за стотици хиляди наши сънародници и братя. Революционният опит не носи успех, напротив, води до тежки жертви, десетки хиляди бежанци, Вътрешната македоно-одринска организация претърпява сериозни поражения, губи значителна част войводи и четници, по места тайните й комитети са разкрити и разбити. Въстанието не е било подготвено докрай, избухва само в два окръга. Битката е била наистина неравна – 26 000 въстаници дръзват да се борят за свободата си срещу 350 хилядна турска войска. Над 200 села са опожарени, над 70 000 души остават без дом, а 30 000 са бежанците. Поробените българи от Македония и Одринско заплащат висока цена, но целта им е постигната, след въстанието, Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломация. С това саможертвата на нашите герои изпълнява своята основна и важна роля, да ни забележат, да разберат най-после какво става в поробена Македония. Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят, по думите на Христо Силянов. 

Обръщам се към всички вас днес почетем паметта на българските герои, дали живота си за свободата и обединението на България – Гоце Делчев, Дамян Груев, Яне Сандански, Пере Тошев, Гьорче Петров, Христо Матов, Борис Сарафов, Анастас Лозанчев, Михаил Герджиков, Лазар Маджаров, Стамат Икономов и много други“, каза д-р Учкунова.

„Няма да Ви говоря за величието на това въстание, за борбата за обединението на българския народ, за егоистичните действия на така наречените велики сили по онова време. По-скоро, днес, когато почитаме Илинденско-преображенското въстание, ще говоря за нас, събралите се тук. Като дете съм запомнил малките къщички в нашия квартал “Кючук Париж”. После разбрах защо са били толкова малки. Когато нашите деди са дошли от различните краища на българските земи тук, те не са имали нищо друго, освен един вързоп дрехи. И двете си работливи ръце. И са били принудени само в рамките на една нощ да вдигнат къщичката си до покрив – за да не бъде съборена тя. Защо са успели? Защото са били заедно и са си помагали.  Казвам всичко това, защото времето, в което живеем, е трудно и жестоко време. В него можем да оцелеем и да успеем, само ако сме заедно. И си помагаме“, каза пред членовете на Сдружение „Гоце Делчев“ и общинският съветник Славчо Атанасов.